fallback

Силна еврозона се нуждае от силен банков съюз

Единна схема за гарантиране на депозитите ще намали рисковете от бъдещите финансови кризи

18:30 | 27.12.15 г. 9

Нa 1 януари в Европейския съюз (ЕС) влизат нови правила, които ще позволят на фискалните власти на Европа да се справят с фалиращи банки без да натоварват данъкоплатците. Стартирането на т.нар. единен механизъм за оздравяване на банките на ЕС идва след значително разширяване на правомощията на Европейската централна банка (ЕЦБ) през ноември 2014 г., например с надзор на всички 5500 банки в еврозоната, коментира Financial Times.

Тези стъпки са две от най-полезните инициативи, които ЕС прие в отговор на финансовата криза, която помете блока след 2008 г., дестабилизирайки банките и поставяйки под въпрос оцеляването на паричния ѝ съюз. Трета по-политически чувствителна стъпка към пълен банков съюз обаче е нужна, за да се минимализира риска от нови кризи в бъдеще и да се ограничат последствията им. Националните правителства и политиците в Брюксел през 2016 г. ще трябва да положат всички усилия, за да напреднат към целта на обща схема за гарантиране на депозитите в 19-членната еврозона.

Това обаче е по-лесно да се каже отколкото направи. Опозицията срещу първоначалното представяне на единната схема за гарантиране на депозитите е силна в Германия, която подозира, че заради механизма данъкоплатците ѝ всъщност ще трябва да спасяват вложителите в други страни от еврозоната, затруднени от сриващи се банки. Германия също така твърди, че европейските политици трябва да намалят прекомерното поемане на рискове във финансовия сектор преди да продължат с мерки за споделяне на риска, като единна схема за гарантиране на депозитите.

Без съмнение трябва да бъдат приети определени предпазни мерки преди еврозоната да стартира схема за гарантиране на депозитите. Прекомерният риск е един от проблемите. Някои банки имат твърде голям обем държавни облигации в балансите си въпреки потенциално смъртоносната връзка между държавния дълг и претоварените банки, което стана изключително очевидно в пика на кризата в еврозоната. По-общо казано банковите сектори на някои страни все още са крехки и се борят с необслужвани кредити. Те трябва да стъпят на по-твърда основа преди еврозоната да стартира единна схема за гарантиране на депозитите. Не на последно място участващите банки във всички страни трябва да се засилят и да финансират схемата адекватно.

И все пак обаче Германия трябва да признае, че банков съюз, който оперира на два стълба вместо на три – общ надзор, общ механизъм за оздравяване, но не и обща схема за гарантиране на депозитите, е банков съюз, към който в крайна сметка няма да има достатъчно доверие. Това е косвен аргумент в подкрепа на т.нар. „Доклад на петимата председатели“ на ЕС, който очертава общата схема като желана и реалистична цел на финансовия сектор.

Докладът, публикуван миналия юни, представя пътна карта за пълен икономически и паричен съюз до 2025 г. Дотогава еврозоната ще получи обща хазна и „обща функция за макроикономическо стабилизиране“, за да помага на страните членки да се справят с шокове, които не могат да преодолеят сами.

Тези и други предложения, които предвиждат много по-голяма централизация на икономическата политика на еврозоната през следващите 10 години, лежат извън границите на това, което е постижимо в днешните политически условия на Европа. Може би е дори амбициозно да се предложи, както направи докладът на петимата председатели, че обща схема за гарантиране на депозитите и съюз на капиталовите пазари на ЕС трябва да бъдат договорени до юни 2017 г. Колкото по-дълго отлагаме създаването на единна схема за гарантиране на депозитите обаче, толкова по-дълго еврозоната ще остане уязвима към финансови сътресения и зараза, за които един ден може да плати много по-висока цена.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:36 | 14.09.22 г.
fallback