Гърция по пътя на възстановяването?

Преди шест месеца журналисти от цял свят предаваха на живо от Гърция за възможността страната да фалира не само до няколко дни, а може би до часове, припомня ВВС.

Това щеше да означава банкрутирала банкова система и почти сигурно принудителното излизане на Гърция от еврозоната.

Правителството прие условията на спасителния заем чак в последния момент, а въздишки на облекчение имаше навсякъде. След това историята бавно, но сигурно отпадна от най-водещите заглавия.

Гърция оцеля, но сега в края на годината може би е време да направим оценка дали тя наистина е по пътя на пълно възстановяване.

Определено гърците постигнаха един голям успех – никой не говори за това как тя ще бъде разорена по същото време следващата седмица.

Въпреки незначителното мнозинство в парламента и безкрайната опозиция от много групи правителството започна да въвежда реформите, които са условия по спасителния заем.

Този месец лявото правителство на министър-председателя Алексис Ципрас договори пакет от реформи, като някои от тях позволяват на гръцките банки да продават лоши корпоративни заеми на чужди купувачи.

Това ще освободи капитал за банките и бе условие за отпускане на следващия транш от 1 млрд. евро от спасителния заем.

С тясно мнозинство парламентът одобри и някои приватизационни мерки. Гърция ще запази дял от 51% в националната електропреносна мрежа Admie и ще продължи с други държавни продажби.

Германският летищен оператор Fraport договори да вземе под наем и да управлява 14 гръцки летища в сделка за 1,2 млрд. евро.

Но това е нищо в сравнение с обещанията на гръцкото правителство в началото. Атина засега е събрала едва няколко милиарда евро от приватизация спрямо първоначалната цел от 50 млрд. евро. Причината се крие в бюрократични забавяния и липсата на политическа воля.

Гърция се е ангажирала с цяла плеяда приватизации, и то от години, и все пак някак не много от тях успяха да се случат. А това е забавяне, което държи другите членки на еврозоната будни през нощта.

Други реформи също са в застой, затруднени заради крехкото мнозинство на правителството в парламента.

Структурата на заплащане в държавната администрация вероятно ще се промени следващата година, но истинският проблем е пенсионната система на Гърция. Тя е изключително сложна и скъпа, но реформирането ѝ е не само условие за следващите траншове от спасителния заем, но и политически динамит.

Пенсионерите вече преминаха през цяла серия от реформи, но те са едва намек за това, което трябва да последва.

Въвеждането на още промени ще бъде изключително непопулярно сред много хора и вероятно ще застраши мнозинството на правителството в парламента.

И все пак следващият етап от спасителния заем от ЕС и МВФ зависи от огромни спестявания от пенсионната система през 2016 г., а постигането на тази невъзможна цел ще бъде големият проблем през следващата година.

Един от най-големите въпроси с приемането на този тип горчиви реформи от гръцкото население е, че те все още чакат да видят поне някаква полза от над пет години усилия за спиране на кризата.

Първоначалните прогнози за икономическия растеж през 2015 г. бяха за 2-2,5%. До голяма степен решението на правителството да договори спасителния заем в последния момент обаче доведе до свиване от 2-2,5% - дълбока и болезнена рецесия.

Сега експертите отново предвиждат икономиката да се завърне към растеж през 2016 г., освен ако нещо друго не застане на пътя. Което винаги съществува като възможност.

Затова е много рано да се каже дали Гърция е извън опасност.

Тя все още не управлява сама съдбата си и всеки месец се бори с прилагането на реформи, които трябваше да бъдат въведени още преди години, за да получи следващите няколко милиарда евро, които да я задържат на повърхността.

Ситуацията е по-добра от тази през юни, когато се бореше всеки ден и понякога всеки час, за да намери парите, които да не позволят на правителството и страната да потънат.

Това обаче едва ли е огромен успех и не е нужно много, за да се върне Гърция отново там, където беше.

Провал на мнозинството на правителството, неуспех при прокарването на пенсионните реформи, нежелание на МВФ и еврозоната да спасят страна, която непрекъснато не изпълнява обещанията си.

Всяко едно от тези неща може отново да доведе Гърция до ръба.