След сътресенията в следствие на решенията на Европейската централна банка (ЕЦБ) от декември добре предаденото повишаване на лихвения процент с 0,25 процентни пункта от Федералния резерв на САЩ бе като разходка в парка за търгуващите с евро, коментира Wall Street Journal (WSJ).
Еврото се понижи скромно спрямо долара за разлика от стръмното си повишаване в началото на декември. Но началото на политика на дивергенция не слага край на дебата по обменните курсове. ЕЦБ ще наблюдава еврото внимателно, докато се опитва да подкрепи инфлационните очаквания.
Еврото се движи в сравнително тесен диапазон между 1,08 и 1,10 долара от срещата на ЕЦБ на 3 декември насам и в момента е на долната граница на този обхват. Но напоследък единната валута доказа, че е относително неотзивчива към коментарите на банкерите от ЕЦБ, които се опитват да хвалят влиянието на решението на централната банка за отслабването на политиката.
Това е в резултат от срив в комуникацията преди декември, когато пазарите си изградиха трескави очаквания, на които председателят на ЕЦБ Марио Драги не можа да отговори. Предвид факта, че данните на еврозоната продължават да бъдат сравнително устойчиви, малко е вероятно само дебати да повлияят на еврото толкова много.
Междувременно бъдещите решения на Фед са много по-важни от първото му от гледна точка на това, че те ще дефинират как всъщност изглежда „постепенен“ темп на ръстове. Пазарите все още очакват Фед да представи по-малки и по-бавни повишения в сравнение с прогнозите на централните банкери.
Инвеститорите трябва да бъдат внимателни да не се доверят твърде много на семантиката на централната банка. Централната банка на Англия, например, сега ясно заяви, че насоките ѝ за постепенно повишение, чийто максимум ще е по-нисък от преди, е „очакване, а не обещание“. А урокът от опита с ЕЦБ е, че основната икономика е от по-голямо значение от обещанията на централните банкери.
Ако пазарът започне да вярва в по-бързо затягане на политиката, тогава американските и европейските краткосрочни лихвени проценти ще увеличат разликата си още повече, което ще направи долара по-атрактивен. Разликата между 2-годишните американски и германски държавни ценни книжа вече се е разширила до 1,35 процентни пункта, като само през лятото бе около 0,9 процентни пункта.
През четирите затягащи цикъла, приложени от Фед през последните 30 години, доларът отслабва, отбелязва HSBC. Но е спорно дали историята е добър показател при положение, че в момента развиващите се икономики като Китай играят по-голяма глобална роля, а европейската парична политика засега не е синхронизирана със САЩ.
Инвеститорите ще трябва да следят внимателно икономическият растеж и инфлацията в САЩ и тенденциите в настроението на Фед. А доларът е в най-изгодна позиция.