Някога беше добре да имаш пари в банката. Сега датските компании плащат данъци по-рано, за да се отърват от парите. В една малка швейцарска банка потребителските депозити ще се свият с една осма от процента догодина. Но това не е чак толкова лошо, пише Wall Street Journal. Някои датчани с ипотеки с плаващи лихвени проценти откриват, че техните банки им плащат всеки месец, за да заемат от тях, вместо да им взимат лихва.
Такъв е преобърнатият свят на отрицателните лихвени проценти, с които банките таксуват клиентите си, че държат пари при тях, вместо да им плащат лихви по депозитите.
В началото на декември Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи още депозитната лихва до -0,3% от -0,2%.
Три от по-малките държави членки на еврозоната – Дания, Швеция и Швейцария – свалиха още лихвите си до по-отрицателна територия в отговор на действията на ЕЦБ. Това предизвика серия необичайни развития с последици за големите компании и потребителите, както и за всички около тях. Тези страни се явяват прозорец, през който може да се види какво може да се случи, ако еврозоната пропътува още из неизследваното измерение на отрицателните лихви.
„Не мисля, че сме видeли всички от този тренд“, коментира главният икономист за Дания на Handelsbanken Йес Асмусен. „Когато се обучавах за икономист, отрицателните лихви не бяха описани в учебниците. Но това е светът, в който живеем сега, а той не е спрял да се преобръща.“
Сценарият с отрицателните лихви не трябваше да се случва. В икономиката нулата е дъното. Но икономическата стагнация в Европа се оказа толкова дълга и упорита, че централните банки в региона намаляват лихвите, за да стимулират своите икономики. Ако помогне понижението на лихвите от 1% до 0,5% и от 0,5% до 0%, защо да не опитаме и -0,5%?
Европейското приключение с отрицателни лихви тепърва започва. И далеч не е ясно как точно ще приключи.
Негативната депозитна лихва на ЕЦБ спомогна за поевтиняването на еврото, което е добре дошло за европейските износители, тъй като техните стоки са по-евтини за чуждестранните купувачи. Но европейската икономика все още изпитва единствено слаб растеж. А инфлацията все още е прикована до нулата.
Но един фундаментален въпрос остава – има ли икономическо спасение при наличието на отрицателни лихви? Ако централните банки навлязат още по-надълбоко, ще се върне ли растежът? Или странният характер на негативните лихви е прелюдия към погрешни последствия – до презапасяване с пари в брой, формиране на балони при някои активи, измежду които недвижимите имоти, и неконтролируема инфлация?
На теория отрицателните лихви на централна банка се пренасят към потребителите или компаниите чрез стимулиране на кредитирането. Това прави кеша нещо от сорта на стимулиращ горещ картоф – всеки би искал да го използва, а не да го държи.
До момента архивите са оскъдни. Банковото кредитиране нарасна скромно в еврозоната в подкрепа на слабото и постепенно икономическо възстановяване. Но инфлацията не се завръща. През ноември инфлацията бе само 0,1%. Инфлацията в Швеция също е близка до нулата от 2013 г. насам, въпреки че се присъедини към клуба на отрицателните лихви през февруари. ЕЦБ пък се цели в инфлация от малко под 2%.
В Швейцария централната банка дълго време се опита да предпази швейцарския франк от съществено поскъпване спрямо еврото, като създаваше нови франкове и ги използваше за покупки на единната валута. Но по-рано тази година, смутена от обема чуждестранни активи, които придоби, спря.
За да смекчи рязкото поскъпване на франка, който притиска швейцарските износители, централната банка въведе отрицателни лихви, които по принцип биха превърнали дадена валута в по-малко привлекателна за държане. Но франкът поскъпна спрямо еврото и оттогава се движи в умерен диапазон от 11% повече спрямо стойностите, които имаше преди отвързването на курса.
За сравнение – Дания имаше по-добър успех при използването на отрицателните лихви, за да стабилизира валутата си. Ставките парираха вихрушката спекулативни залози срещу поскъпването на датската крона, които се ускориха от ходовете на ЕЦБ по отношение на лихвите. Ръстът в Дания е сравнително стабилен. Очаква се тази година икономиката й да нарасне с 1,6%.
И все пак лихвите под нулата в Дания и Швеция подхраниха ръста на цените на имотите, разпалвайки страховете за балони в големите градове. Средната цена на датски апартамент скочи с 8% през първата половина на 2015 г. Цената на шведските апартаменти е нагоре с 16% спрямо година по-рано.
Никнат и други особени последствия. В Дания хиляди собственици на жилища се оказаха с ипотеки с отрицателни лихви. Вместо да плащат на банката главница плюс лихви всеки месец, те плащат главница минус лихви.
„Да се надяваме, че това е временен феномен“, заявява главният финансов директор на най-големия ипотечен кредитор в Дания Nykredit Сорен Холм. Той казва, че администрирането на отрицателните лихви върви гладко, но не приветства факта, че на някои клиенти се плаща. „Не бихме го използвали като маркетингов инструмент“, споделя той.
Отрицателните лихви костват на датските банки повече от 1 млрд. крони (145 млн. долара) тази година, сочи статистиката в Дания.
„Банките са тези, които плащат за това“, коментира управляващият директор в Jyske Bank Ерик Гадеберг. Ако положението се влоши, Jyske може да таксува по-малките корпоративни вложители, а след това – може би и обикновените клиенти. „По един или друг начин ще трябва да го пренесем на пазара“, категоричен е той.
В Швейцария една банка вече го направи. През октомври малката банка Alternative Bank Schweiz изпрати писмо до клиентите си с лоши новини – че те ще бъдат таксувани за това, че държат пари по сметките си.
Централната банка на Швейцария поддържа депозитна лихва от -0,75%, а главният изпълнителен директор на ABS Мартин Рьонер реши, че му е писнало. Разходите изяждат цялата печалба на банката, твърди той, и въведе лихва от -0,125% върху всички сметки.
Водещи банки в Швейцария обаче се срамуват да таксуват дребните вложители, въпреки че редица от тях облагат големи корпоративни клиенти. Но ако лихвите потънат на по-дълбока отрицателна територия, това може да се промени.
02:05 | 14.09.22 г.