Помните ли гръцката криза? При последната ни проверка новото гръцко правителство достигна до споразумение с кредиторите и страната пое по пътя към възстановяването, или поне към стабилност. Е, не точно, коментира BloombergView.
От няколкото дни в Атина в началото на декември, прекарани в разговори с инвеститори, бизнес лидери и правителствени представители, стана ясно, че шансовете за фатална погрешна стъпка остават високи. Въпреки че министър-председателят Алексис Ципрас получи одобрение на бюджета си за 2016 г. - макар и с малко, след като 153 депутати подкрепиха бюджета, двама се въздържаха, а 145 гласуваха срещу него, бъдещите предизвикателства правят предишните му действия (особено пренебрегването на резултатите от собствения му референдум) да изглеждат лесни.
Бюджетът призовава за продажба на държавни активи, реформиране на заплатите в публичния сектор, намиране на решение за лошите заеми в банките на страната и коригиране на счупената пенсионна система. Всяко едно от тези предизвикателства може да се окаже неприемливо за гръцкия парламент и да започне нова криза. Опитът да се наложат точни дати за прилагането на тези реформи върху представителите е обречен на провал. Затова има пет тиктакащи бомби, които стоят на пътя пред Гърция през следващите седмици.
Необслужваните кредити
Процентът на гръцки заеми, които не се изплащат, включително ипотеки, потребителски заеми и корпоративни кредити, е над 48%, сочи доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) от октомври. Не е учудващо, че акциите на гръцките банки изгубиха 95% от стойността си през тази година.
Правителството планира да представи закони, които ще позволят на банките да аутсорсват управлението на необслужваните им кредити и ще създаде структура, чрез която ще могат да продават пакети на трети страни. „Има много фондове за дялово участие, които посещават Гърция“, казва Аристидис Ксенофос, който ръководи Фонда за финансова стабилност на Гърция, отговорен за поддържането на банковата система в състояние на платежоспособност. „Те осъзнават, че има скрита стойност в необслужваните кредити на банките“.
Това звучи обещаващо, макар че не е ясно дали законите трябва да бъдат осъществени до средата на този месец (както искат кредиторите на Гърция), или конкретни предложения по тях ще са достатъчни (както твърдят представителите на Гърция). Когато управляващата партия СИРИЗА бе в опозиция, тя остро се противопоставяше на идеята дълговете да бъдат прехвърляни към наричаните от нея „фондове лешояди“, поради което някои в момента се чудят дали сега ще има протакване на процеса. Нещо повече, макар че банките няма да могат да продават ипотеки върху първични жилища, има вероятност да започне вълна от протести срещу перспективата трети страни да тормозят собствениците на жилища, за да изплатят задълженията си.
Пенсионната реформа
Всички са съгласни, че със средно ниво на гръцката безработица от над 25% през тази година сегашната пенсионна система е неустойчива. Няма достатъчно хора, които да вкарват пари в нея, а нивото на безработица от над 20% за повече от четири години води до риск от създаване на подкласа от хора, които никога не са допринасяли за системата и никога няма да могат. Много домакинства в момента зависят от пенсията на един-единствен член на семейството, за да бъдат платежоспособни.
Според министър от кабинета вместо съкращаване на помощите предложеното решение ще поиска от текущите служители и работодатели да повишат вноските си. Той признава, че вече има голям проблем с работодателите, които не регистрират служители, на които плащат под масата, за да избегнат пенсионните задължения. Въпреки това той казва, че правителството не желае да намали пенсиите и да рискува да предизвика политическа нестабилност.
Министърът настоява, че условията на последния спасителен заем изискват единствено постигането на икономии от 1% от БВП, без да се настоява за реформа на системата. Това едва ли отразява духа на нуждите, дори ако от техническа гледна точка съответства на споразумението.
16:54 | 12.09.22 г.