Германия по принцип е възхвалявана като най-успешната членка на еврозоната. Тя е сред петте икономики от валутния съюз, които успяха да върнат доходите на човек от населението до предкризисното равнище, според Международния валутен фонд. Безработицата нарасна незабележимо, а нивото на младежката безработица кара партньорите й да завиждат.
Може и да изглежда, че на фона на сътресенията, причинени от войната в Сирия, заплахата от джихадизма и хилядите мигранти, хлопащи на портите на Германия, националната икономика е единственото нещо, на което канцлерът Ангела Меркел може да разчита. Това обаче може да се окаже погрешно, пише в. Financial Times.
Най-новите данни за растежа на еврозоната показват влошаване в досега стабилното германско представяне.
Германия вече не задминава партньорите си от валутния съюз и икономиката й е нараснала едва с 0,3 % през третото тримесечие на текущата година, което е доста под растежа на Испания от 0,8%.
За да бъдем справедливи, по-бързият растеж в Испания и Ирландия отразява дълбочината на пропастта, от която двете страни се опитват да се измъкнат. Той обаче е и резултат от съсредоточените усилия за реформи. Испания, примерният ученик в структурните реформи, намали защитата на трудовия си пазар и понижи корпоративните данъци от 30% до 25%. В Италия премиерът Матео Ренци също се зае енергично с регулациите на трудовия пазар. Той планира да повиши производителността чрез коренна реорганизация на правосъдието и насърчаване на компаниите да се разрастват.
Някои от тези стъпки следват сценария, благодарение на който преди над едно десетилетие Германия се спаси от положението на "болния човек" на Европа. След кризата обаче моделът остана почти непроменен въпреки измененията в икономическия пейзаж.
Износът остава основен двигател на растежа. Следи се заплатите да са на нива, запазващи конкурентоспособността, а местните спестявания са изнесени в чужбина под формата на дълг. Бюрократичните препятствия, недостигът на квалифицирана работна ръка и разпадащата се инфраструктура до голяма степен биват пренебрегнати.
В случаите, когато правителството на Меркел предприема действия, то често действа обратно на препоръките, които отправя към партньорите си от еврозоната.
Само в Германия, например, на работещите се предлагат възможности за ранно пенсиониране. В другите страни пенсионната възраст се повишава.
Да се разчита на икономически модел, основан на износа, означава, че икономиката продължава да създава същите дисбаланси, които бяха сред причините през 2008 година еврозоната да бъде поставена на колене.
Южните европейски страни свиха дефицитите по текущите си сметки, но тази година се очаква германският излишък да достигне рекордните 8,4% от брутния вътрешен продукт. Липсата на силно германско търсене е сред причините икономиките от еврозоната да се възстановяват трудно. Трудно е да се стимулира растежът, докато непрекъснато затягаш бюджетния колан.
Обвързаността на Меркел към фискалното благоразумие може би трудно ще бъде разклатена. Това обаче не пречи да бъдат направени промени в частния сектор. Увеличаването на вътрешните инвестиции би било добро начало. Германия има обилни спестявания и правителството трябва да направи повече, за да впрегне тези пари за работа у дома. Нов поглед към банковия сектор може би е ключът към това предизвикателство.
Либерализирането на сектора на услугите пък ще създаде възможности за инвестиции. Производителността на труда в професионалните и финансови услуги не се е увеличавала от близо десетилетие. Отмяна на регулациите за собственост и квалификация ще отвори сектора за крайно необходимата конкуренция на федерално и международно равнище.
Германия до голяма степен избегна икономическите проблеми, разтърсили останалата част от Европа. Това обаче не е оправдание за самодоволство. Необходим е различен подход, за да бъде поддържан растежът на фона на свиващото се търсене на нововъзникващите пазари.
Жизненоважно е също така да бъде подкрепено възстановяването в еврозоната. Както и в тангото, за да се коригират дисбалансите, са необходими двама.
БТА
09:23 | 12.09.22 г.