Франция, която преживя най-лошата терористична атака в Европа за последните десет години, поиска подкрепа от европейските си съседи, превръщайки се в първата страна, която се позовава на клаузата за съвместна защита в Европейския съюз (ЕС), пише Quartz. Тази клауза от Лисабонския договор, известна като член 42.7 на ЕС, гласи:
„В случай, когато държава-членка стане обект на въоръжено нападение на нейната територия, другите държави-членки са задължени да ѝ окажат помощ и съдействие с всички средства“.
Президентът Франсоа Оланд описа атаките от миналия петък в Париж като „акт на война“, обещавайки да отговори бързо и да унищожи ИДИЛ. Той призова министъра на отбраната да започне консултации с други национални законодатели по това как останалата част от ЕС може да помогне, за да защити Франция. Искането за помощ на страната бе единодушно подкрепено по време на срещата на министрите на отбраната на ЕС в Брюксел на 18 ноември.
Какво обаче означава това? Професор Джолиън Хоуърт, експерт по европейска сигурност и защита в университета Йейл, казва за Quartz, че клаузата за съвместна защита датира още от договора от Брюксел от 1948 г. и през годините е приемала различни форми в различни споразумения.
„Това е силно символична форма на политическа солидарност“, обяснява той и допълва, че тя не задължава никого да направи нещо.
Затова Франция трябва да договори конкретни планове с останалите страни членки за прилагането на клаузата за съвместна защита. Страните членки на ЕС, които обикновено остават неутрални, като Ирландия и Швеция, няма да бъдат обвързани с последващи военни действия, както членът ясно гласи:
„Това не засяга специфичния характер на политиката за сигурност и отбрана на някои държави-членки.“
Хоуърт отбелязва, че има няколко клаузи, на които Франция е можела да се позове, но може би е избрала именно член 42.7 на ЕС, а не член 222 – познат като „клаузата за солидарност“, който гласи „Съюзът и неговите държави-членки действат съвместно в дух на солидарност, в случай че държава-членка стане обект на терористично нападение или жертва на природно или предизвикано от човека бедствие“, тъй като той дава много по-големи правомощия на Европейската комисия.
Интересно е, че Франция задейства клаузата за съвместна защита на ЕС, а не член V от Договора на НАТО, според който всяко нападение срещу страна членка на организацията „ще се разглежда като нападение срещу всички тях“. Член V бе използван за пръв път от САЩ след терористичните атаки от 11 септември, като досега не е бил задействан отново.
Според Хоуърт би било истинска катастрофа, ако Франция се позове на член V на НАТО, добавяйки, че ако тя е „сериозна в желанието си да създаде международна коалиция не само със страни от Европа и САЩ“, то тя ще трябва да се потруди сериозно, за да включи партньори извън НАТО.
12:03 | 14.09.22 г.