Пикът на глобалната финансова криза трябваше да бъде през 2008 г., а на кризата в еврозоната – през 2012 г. Какво тогава се случва с европейските банки през 2015 г.?, пита Financial Times.
През изминалите две седмици Standard Chartered последва скорошния пример на Credit Suisse и обяви защитно набиране на капитал и съкращаване на 15 000 работни места. UBS понижи възвращаемостта по собствения си капитал. Barclays се отказа от целите си за съкращаване на разходите. Deutsche Bank заяви, че ще съкрати 9 000 работни места и ще прекрати дейността си в 10 страни. А сега и UniCredit се подготвя да освободи 12 000 човека и част от активите си. Повечето банки са с ново управление.
Шумотевицата може до голяма степен да се проследи обратно до кризата от 2008 г. Но защо тогава е това забавяне? Повърхностният отговор може да бъде обобщен с две думи: културна нерешителност. По-дългият отговор обаче включва няколко взаимосвързани факти.
На първо място, европейските банки се преструктурират бавно. Когато кризата удари САЩ, само в рамките на няколко дни бяха организирани огромни, подкрепени от държавата, усилия за рекапитализация, като например т.нар. Програма за стабилизиране на банковия сектор (Troubled Asset Relief Program, или TARP).
Американското правителство първоначално инвестира около 430 млрд. долара (ход, който бе колкото хитър, толкова и смел – държавата си възстанови по-голяма сума от отчетените разходи чрез последвали продажби на акции). В Европа липсата на силно единно мислене доведе до културна и регулаторна нерешителност. С изключение на няколко спасения от страна на държавата затруднените банки се влачеха години наред със слабо управление, ограничен капитал и разглезени надзорници.
Второ, европейските банки винаги са били по-слаби. Въпреки че банките в цял свят бяха ударени от някои общи предизвикателства от 2008 г. насам, европейските групи пострадаха много по-зле. По време на кризата европейските банки често имаха по-раздути баланси и по-ниски капиталови съотношения в сравнение с американските си конкуренти. Въпреки че тази разлика вече е преодоляна, това се дължи по-скоро на свиващия се бизнес, а не на укрепването на капитала.
Трето, по-строгите регулаторни стандарти за капитала, ликвидността и поведението се оказват по-трудни за изпълнение от европейските банки. Не само, че новите европейски специфични правила са по-стриктни от хлабавите предкризисни стандарти, но и някои от тях са по-строги в сравнение с новите мерки в други страни. Бонусите, например, са ограничени и могат да бъдат максимум до два пъти повече от заплатата, което затруднява банките в борбата им за привличането на по-добри мениджъри спрямо американските и азиатските им съперници. Освен това европейските кредитори се оплакват от трудностите вследствие на членството в ЕС, където мрежата от правила на европейско и национално ниво е неефективна.
На четвърто място трябва да се спомене, че в Европа липсва хармонизиран пазар. Европейската централна банка (ЕЦБ) полага много усилия, за да успокои инвеститорите по отношение на опасенията им за устойчивостта на дълга в страните от периферията на еврозоната, пламнали между 2010 и 2012 г.
С обещанието си да се намеси, за да защити държавните финанси, ЕЦБ успя да убеди националните правителства и надзорниците, че не трябва да ограничават банковия капитал и ликвидността до националните граници. Дори и така обаче банкерите казват, че този феномен все още съществува до известна степен. Липсата на хармонизирани правила в сфери, като достъп до пазара и несъстоятелност на дружествата, проблеми, на които Съюзът на капиталовите пазари би трябвало да намери решение, означава, че Европа все още е далеч по-фрагментирана от САЩ.
Пето, относителната слабост на европейските банки е непропорционално важна за икономиката на ЕС, тъй като много компании разчитат на банково кредитиране. Има често цитирана статистика, според която само една четвърт от европейските корпоративни финанси идват от капиталовите пазари, докато в САЩ тази цифра е почти 75%.
Целта на Съюза на капиталовите пазари е да отвикне компаниите да разчитат на заеми от банките. Това обаче ще е трудна задача, както Филип Хилдебранд – бивш гуверньор на Швейцарската централна банка, сега старши мениджър в BlackRock, посочи на конференцията на FT Banking Summit миналата седмица. Една причина за това несъответствие, каза той, се корени в друга статистика. В САЩ само 50% от компаниите имат екип с под 10 човека. В Европа обаче този процент е 93%. Така че 93% от европейските компании имат да извървят дълъг път преди да могат да навлязат на капиталовите или облигационните пазари, ако изобщо поискат това.
И последно, Европа остава с почти нулев растеж. А това, разбира се, е един омагьосан кръг. Без по-силни банки и пазари за компаниите ще бъде по-трудно да се разраснат. А без растеж финансовата система ще продължи да изостава.
15:22 | 11.09.22 г.