Исланската централна банка увеличи основния си лихвен процент за трети път тази година, съобщи Bloomberg. Страната се готви за премахване на капиталовите контроли, наложени през 2008 г., и все повече се отдалечава от политиката на количествени облекчения, която доминира в останалата част от Западна Европа.
Централната банка увеличи лихвения процент по седемдневните депозити от 5,5 до 5,75%. През юни и август имаше увеличения с по 50 базисни пункта. Доходността по исландските държавни облигации с падеж 2019 г. скочи с 23 базисни пункта до 5,79% към 10:00 часа местно време. Исланската крона поскъпна с 0,1% до 140,96 крони за едно евро.
„Въпреки че е малко изненадващо, не беше съвсем неочаквано“, казва Инголфур Бендер, директор на звеното за проучвания в Islandsbanki.
Исландия се опитва да стимулира инфлацията, като същевременно завършва възстановяването си от финансовата криза през 2008 г. Икономическият ръст е по-бърз от средния в еврозоната, а инфлацията се очаква да се повиши над целите на централната банка следващата година, тъй като ръстът на заплатите се ускорява.
Централните банкери обаче сигнализираха, че темпът на увеличаване на лихвите вече може да се забави, тъй като силната крона ограничава повишението на вносните цени и защото глобалните икономически развития изглеждат „по-благоприятни“.
Властите в Рейкявик искат да гарантират, че планираното премахване на капиталовия контрол няма да декапитализира икономиката, която беше защитена, след като трите най-големи банки – Kaupthing, Glitnir и LBI - фалираха по задълженията си на стойност 85 милиарда долара през 2008 г.
„Как и колко бързо ще бъде затегната паричната политика ще зависи от бъдещите развития и от последиците от настоящата икономическа несигурност“, пише в изявлението на централната банка.
Исландската икономика се очаква да нарасне с 4,6% тази година, прогнозират банкерите, което е с половин процентен пункт над прогнозата от август.
05:44 | 13.09.22 г.