Европейската централна банка (ЕЦБ) е готова да направи какво е нужно, за да успее да постигне средносрочната си целева инфлация, заяви ръководителят на банката Марио Драги в интервю за вестник, публикувано в събота.
Потребителските цени в 19-членната еврозона се понижиха с 0,1% през септември – далече под целта на банката от малко под 2%, което предизвика призиви за разширяване или удължаване на програмата за изкупуване на активи на стойност 60 млрд. евро месечно, съобщава Ройтерс.
„Ако сме убедени, че средносрочната ни целева инфлация е в риск, ще предприемем необходимите действия“, заяви Драги за италианския ежедневник Il Sole 24 Ore.
„Ще видим дали ще са необходими още стимули. Въпросът е отворен“, коментира той, добавяйки, че ще отнеме по-дълго време от предвижданото до март, за да се постигне ценова стабилност.
Драги каза още, че се очаква инфлацията в еврозоната да се задържи около нулата, ако не стане отрицателна, поне до началото на следващата година.
„От средата на 2016 г. до края на 2017 г., заради забавения ефект на обезценяването в обменните курсове, очакваме инфлацията постепенно да се повишава“, заяви той.
На въпрос какви други парични инструменти ЕЦБ може да използва Драги коментира, че банката вече има богат набор от инструменти по отношение на паричната политика на свое разположение.
„Твърде рано обаче е да кажем, че „това е менюто“ и „няма какво ново да добавим“, каза той.
В отговор на въпрос дали намаляване на лихвените проценти по депозитите е инструмент, който може да бъде използван заедно с корекциите на политиката за количествено облекчаване, Драги заяви, че е твърде рано за подобна преценка.
„Лихвеният процент по депозитите може да бъде един от механизмите, които да използваме отново“, каза той.
ЕЦБ стартира през март програма за изкупуване на държавни облигации, за да наводни икономиката на еврозоната с пари в брой и да ускори ръста на цените, притиснати от слабата икономика и изключително ниските цени на енергията.
ЕЦБ проучва нови мерки за стимулиране, които може да бъдат представени през декември и е готова да намали лихвения процент по депозитите под нулата при нужда, за да се преодолеят понижаващите се цени, заяви Драги по-рано този месец.
Гуверньорът на ЕЦБ каза, че рисковете и за инфлацията, и за ръста се крият в по-слабите развиващи се икономики и потенциалното забавяне на САЩ.
„Прогнозите за световния растеж са преразгледани в низходяща посока. Това забавяне вероятно не е временно“, каза той.
Ръководителят на ЕЦБ обаче е позитивен за бъдещето на еврозоната и риска от разцепването ѝ. „Рисковете от фрагментация и реденоминация значително са намалели, ако не и напълно изчезнали“, каза той.
По отношение на гръцкия дълг Драги коментира, че той ще е устойчив, ако Атина изпълнява задълженията си по спасителния заем, добавяйки, че е нужно и известно облекчаване.
„Облекчаването трябва да бъде такова, че да премахне всяко съмнение по отношение на бъдещата устойчивост на самия дълг, когато бъде изпълнено първото условие“, добавя той.
05:47 | 13.09.22 г.