На днешното си заседание в Малта Управителният съвет на ЕЦБ взе решение лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение да останат непроменени – съответно 0,05%, 0,30% и -0,20%.
Председателят на ЕЦБ ще направи коментар относно причините за приетите решения на пресконференция днес от 14:30 ч. централноевропейско време (15:30 българско).
Решението на ЕЦБ до голяма степен оправда очакванията на анализаторите. Сега пазарите ще очакват пресконференцията на Драги, на която президентът на ЕЦБ може да намекне дали институцията има намерение да промени политиките си при следващите си заседания, включително дали ще разшири програмата си за количествени облекчения.
Еврозоната отчете дефлация през септември, което беше първото свиване на потребителските цени от март насам. Изглежда в ЕЦБ няма пълен консенсус за това, как институцията трябва да процедира оттук нататък. През седмицата преди заседанието представителите на банката изпращаха по-скоро смесени сигнали, коментира WBPonline.
Гуверньорът на Австрийската централна банка Евалд Новотни заяви миналата седмица, че „необходимостта от допълнителни инструменти за стимулиране на инфлацията е очевидна“. Същевременно други икономисти от ЕЦБ казваха, че подобни стъпки биха били прибързани. Самият Новотни заяви в понеделник, че трябва да се изчака поне до септември 2016 г., когато приключва действащата програма за стимули, преди да се вземе решение за разширяване на количествените облекчения.
Мнозинството икономисти смятат, че ще отнеме повече време от очакваното, докато инфлацията набере инерция и се доближи до заложената от ЕЦБ цел от 2%, коментира FT.
Изданието припомня, че на пресконференцията през септември Драги намекна за съществуването на планове за нова серия стимули. Евентуалното разширяване на съществуващата програма трябва да противодейства на последиците от забавения икономически растеж в развиващите се икономики.
Програмата на ЕЦБ за изкупуване на активи на стойност 60 милиарда долара месечно започна през март тази година и би трябвало да продължи до септември 2016 г.
Има различни прогнози за възможните ходове оттук нататък. Някои анализатори смятат, че решение може да има още при следващото заседание през декември. ЕЦБ може да реши да увеличи количеството изкупувани активи всеки месец или пък да разшири списъка с различни видове активи. В момента това са предимно държавни облигации.
Фактор, който експертите в ЕЦБ, нито могат да игнорират, нито да повлияят, е моментът, в който Федералният резерв на САЩ реши да вдигне лихвените проценти за пръв път от 2006 г., отбелязва Bloomberg. Марио Драги и колегите му в институцията във Франкфурт нерядко са казвали, че ЕЦБ и Фед се движат по различни пътища.
Ако американската централна банка отложи вдигането на ставките заради забавянето на световната икономика, това може да постави ЕЦБ под натиск да разшири програмата си за стимули. Икономистите, анкетирани от Bloomberg, смятат, че Фед ще вдигне лихвите на заседанието си на 16 декември.
Решаващ фактор са и икономическите прогнози. ЕЦБ предстои да публикува подновените си оценки през декември и всяко понижение се превръща в още една причина да се разшири програмата за количествени облекчения.