Европейската централната банка (ЕЦБ) ще преразгледа програмата си за стимули на следващото си заседание за паричната политика през декември. Това съобщи президентът на ЕЦБ Марио Драги по време на пресконференцията, след като беше обявено, че основните лихвени проценти остават на рекордни ниските си нива.
Драги подчерта, че програмата за изкупуване на активи предлага гъвкавост, що се отнася до мащабите, структурата и продължителността й. "Готови сме да действаме, ако е необходимо... Отворени сме за цялото меню от инструменти в паричната политика", каза Драги.
"Имаше много богата дискусия за всички парични инструменти, които могат да бъдат използвани, и заключението е, че сме готови да действаме, ако е необходимо", допълни той.
Драги подчерта, че вече не става дума за изчакване и наблюдение, а по-скоро за работа и преценка на ситуацията. Освен това той заяви, че през декември ще има нови макроикономически показатели.
Президентът на ЕЦБ посочи, че все още има риск за икономическия ръст в еврозоната, особено предвид проблемите в развиващите се пазари. „Рисковете за икономически ръст в еврозоната остават, като отразяват най-вече неяснотите около развитието на нововъзникващите пазари, които имат потенциала допълнително да натежат на глобалния растеж и външното търсене. Увеличената несигурност се прояви неотдавна в развитията на финансовите пазари, които имаха негативни последици върху вътрешното търсене в еврозоната“, каза Драги.
Изказванията на Драги повлияха на еврото, което падна до най-ниското си ниво от две седмици насам спрямо долара. Единната валута е напът да запише най-големия си дневен спад спрямо зелените пари от 6 август, отбелязва MarketWatch. Преди пресконференцията на Драги еврото се търгуваше за 1,1315 долара, а след коментарите му падна до 1,1194 долара.
Според Драги възстановяването в еврозоната ще продължи със същия темп, както и през второто тримесечие. Той посочи, че икономиката във валутния съюз продължава да показва издръжливост благодарение на ниските цени на петрола, паричната политика на ЕЦБ и напредъка във фискалното консолидиране в отделните страни членки.
„Спадът в цените на петрола трябва да подкрепят разполагаемите доходи на домакинствата, както и печалбите на компаниите, а оттук – частното потребление и инвестициите“, каза Драги. Той обаче допълни, че възстановяването на вътрешното търсене в еврозоната продължава да е обект на натиск от страна на динамиката в някои сектори и на бавния темп на прилагането на структурни реформи.
Ситуацията с инфлацията не е толкова оптимистична, смята Драги. Според него обаче инфлацията ще тръгне нагоре, щом цените на петрола отскочат от дъното. Освен това основната инфлация (която изключва колебливите цени на горивата и хранителните продукти) изглежда стабилна, заяви президентът на ЕЦБ.
"Инфлацията вероятно ще се повишава още повече през 2016 и 2017 г., подкрепена от очакваното икономическо възстановяване и потенциалните по-високи цени на петрола през идните години - прогноза, отразена от фючърсните пазари", каза Драги. "Все пак има рискове, произтичащи от прогнозите за икономиката и от развитията на пазарите на активи и суровини. Тези рискове могат допълнително да забавят постепенното увеличаване на инфлацията до нива близи до 2%. Тези рискове се наблюдават много добре от Управителния съвет на ЕЦБ", увери президентът на институцията.