Германия се мъчи да се справи с имигрантите. Властите им загубиха броя, тъй като мнозина не са регистрирани. Милиони минават транзит. Дебатите сред германците разбираемо се съсредоточиха върху политическите последици, по-специално дали канцлерът Ангела Меркел е достатъчно мъдра, за да води политиката си на отворени врати. Един път към отговора на този въпрос е да бъде направен преглед на икономическото влияние на бежанците, пише в материал за Financial Times Волфганг Мюнхау.
Една от причините, макар и не главната, германският канцлер да избере да покани бежанците, е да бъде решен демографският проблем в краткосрочен план. Непосредственият въпрос е не общата численост на населението, която засега е сравнително стабилна на равнище от малко над 80 милиона души. По-спешният проблем е намаляването на хората в трудоспособна възраст. Това води до намаляване на дела на работещите спрямо онези, които те издържат.
Федералната статистическа служба изчисли, че броят на хората в групата между 20- и 65-годишна възраст ще спадне от 49,2 милиона през 2013 г. до 48,8 милиона през 2020 година. Тази оценка се основава на презумпцията за слаба имиграция, дефинирана като намаляване на средната нетна имиграция от 500 000 души през 2014 г. до малко повече от 100 000 до края на това десетилетие. В друг сценарий, според който нетната имиграция ще спадне до 200 000 човека годишно, числеността на трудоспособното население ще се стабилизира на равнище от 49,2 милиона души. При условие че броят на бежанците отива далеч отвъд този втори сценарий, човек може направи извода, че нетната имиграция ще реши проблема, докато се запази и е достатъчно голяма.
Това е вярно, но поражда нови проблеми. Неудържимата сила на бежанците удря по неизменната цел за висока минимална заплата, фиксирана на 8,50 евро на час. Въпросът е не толкова в принципа за установеното със закон минимално трудово възнаграждение, което е широко разпространено в индустриализирания свят, колкото във факта, че то е прекалено високо, дори и без бежанците. Минималната заплата несъмнено е твърде висока сега.
Ако обаче нямаше каквото и да било минимално трудово възнаграждение, би могло да се очаква увеличаването на имигрантите да доведе по понижаване на работното заплащане. Това би бил един от сценариите, при които бежанската криза може да се превърне в политическо минно поле за Меркел. Тя няма да допусне това. Нито пък ще го позволят нейните коалиционни партньори, социалдемократите.
Ако минималната заплата "заседне" на сегашното равнище, трудовите възнаграждения в германската икономика като цяло ще продължат да спадат, но по по-индиректен начин. Много от неквалифицираните сред бежанците първоначално ще бъдат безработни. Малцина ще успеят да влязат в субсидирани програми за трудово обучение. В резултат работниците, склонни да приемат минимално възнаграждение, ще се увеличат чувствително. Това ще окаже продължителен натиск върху заплатите малко над минималната. И тази заплашена категория ще отива нагоре от само себе си.
По-специално това ще сложи бързо край на наистина добрите новини, които идват от цялата еврозона тази година. След дълъг период на стагнация трудовите възнаграждения в Германия най-накрая се увеличават. През второто тримесечие на годината реалните заплати, след взимане предвид на инфлацията, са нараснали с 2,7% спрямо миналата година.
Какво друго може да направи правителството? Възможно е то да бъде изкушено да се съгласи на субсидии за работодателите, които наемат бежанци на минимална заплата. Това обаче ще изтласка от пазара на труда несубсидираните работници на минимално възнаграждение. Ако целта е да избегнете отрицателни политически последици, няма да поемете по този път. Друга възможност ще бъде бежанците да бъдат включени в държавно финансирани инвестиционни програми от голям мащаб в сферата на инфраструктурата, например. Това би било много разумно икономически, предвид хронично ниските равнища на инвестиции в германския частен и държавен сектор. Тази възможност обаче няма да бъде използвана поради причини, които до голяма степен са идеологически. Меркел отвори вратата за бежанците, но не поради кейнсиански икономически аргументи.
Това ни оставя с един старомоден шок на предлагането на пазара на труда. Без значение кой сценарий ще изберете, трудовите възнаграждения ще намалеят в дългосрочен план.
Сега нека помислим за последиците за останалата част от еврозоната. След един кратък промеждутък на нарастване на реалните трудови възнаграждения Германия навлиза в нов период на ограничаване на заплатите. Постоянно запазилите се през последното десетилетие големи разлики между цената на труда в страните членки бяха една от причините за последвалата криза в еврозоната. Като се стичат в Германия, но не и в други държави от клуба, бежанците несъзнателно увеличават вътрешните икономически дисбаланси в еврозоната. Един нов период на реална девалвация предвещава подобряване на сравнителната конкурентна позиция на Германия. Това е последното нещо, от което еврозоната се нуждае, в момент, когато се мъчи да възстанови своята икономика.
Има очевидно решение на проблема. Германия поема част от бежанците и ги включва в инфраструктурни програми на държавния сектор, а еврозоната приема останалите в съответствие с договорената квотна система. В този случай последиците от бежанската вълна ще са положителни и в краткосрочен, и в дългосрочен план.
За жалост през досегашната си история еврозоната често не е избирала очевидните решения.
Още за бежанската вълна четете тук
(БТА)
22:45 | 02.09.22 г.