Швейцария възнамерява да въведе задължителен коефициент на ливъридж от 5% за най-големите банки в страната, съобщава Bloomberg, позовавайки се на свои източници.
Мярката наподобява правилата в САЩ и съотношението е над минимума от 3%, заложен в глобалното споразумение на Базелския комитет за банков надзор (Базел III).
Коефициентът на ливъридж придоби голямо значение след кризата през 2008 г. и целта му е да намали риска от колапс на големите банки. Група експерти, назначени от швейцарското правителство, препоръча през декември страната да последва САЩ и да въведе едни от най-строгите капиталови регулации.
Швейцарските банки UBS и Credit Suisse декларираха съотношение на ливъридж съответно от 3,6 и 3,7% през второто тримесечие, което означава, че ще бъдат под новия лимит с повече от 1 процентен пункт. Bloomberg припомня, че финансовите институции искаха да се преборят за по-облекчени условия.
Правителственият говорител Марио Туор е отказал коментар.
Увеличаване на минимума би принудило банките да трупат повече ликвидни средства като защита при финансови сътресения. Това означава също, че те вероятно ще трябва да намалят печелившите активи.
Регулаторите по света обаче все по-често прибягват до коефициента на ливъридж като най-ефективен инструмент за оценка на здравето на банката.
Съотношенията за ливъридж са предназначени да ограничат зависимостта на банките от дълг, като определят минималния стандарт за това колко капитал трябва да държат те като дял от сумата на активите им. Една четвърт от мултинационалните банки не успяха да покрият изискванията за лимита на ливъриджа, зададени през юни 2012 г.
Решението на швейцарските власти е от особено голямо значение за Credit Suisse, която на 21 октомври ще направи първото си голямо изявление за стратегията си, откакто Тиджан Тиам стана главен изпълнителен директор. Банката обмисля продажба на активи, която може да осигури между 6 милиона швейцарски франка (6,2 милиарда долара) и 8 милиарда франка, твърди Bloomberg, позовавайки се на свой анонимен източник. Швейцарската инвестиционна банка е „напреднала“ в плановете си да намали разходите с между 7 и 10 на сто. В цифрово означение това прави около 2 млрд. швейцарски франка (2,1 млрд. долара), писа в понеделник швейцарският вестник Schweiz am Sonntag, цитирайки редица мениджъри на компанията.
Главният изпълнителен директор на UBS Серджо Ермоти нееднократно е заявявал, че не е против по-строгите регулации по принцип, но разкритикува плана да се използва за пример системата в САЩ. Според Ермоти да сравняваш двете финансови системи е като да сравняваш ябълки и картофи. Ермоти посочва, че в САЩ пазарът за дългови ценни книжа е по-голям, което означава, че банките биха могли да избягват много повече от рисковете, като предлагат дълговете си като дългови ценни книжа.
„Увеличението на коефициента за ливъридж с 1 процентен пункт ще струва на UBS допълнителни 1 милиард франка годишно“, каза Ермоти през юни.
„UBS може да се измъкне и без да увелчиава капитала, но при съотношение от 5% Credit Suisse няма да има избор“, казва Алевизос Алевизакос, анализатор в Keefe, Bruyette and Woods Inc, базиран в Лондон.
Bloomberg припомня, че през февруари швейцарското правителство обеща да обяви новото правило тази година. Властите сформираха работна група с представители от Министерството на финансите, централната банка, регулаторите и от двете банки.
Швейцария въведе едни от най-строгите правила за банките през 2011 г., след като правителството трябваше да спаси UBS през 2008 г. UBS и Credit Suisse имат активи на обща стойност от около 1,83 трилиона франка (1,9 трилиона долара), което е три пъти повече от швейцарския БВП. Така двете финансови институции се превръщат в непропорционално голяма опасност икономиката в случай на финансови сътресения.