Гръцкият министър-председател Алексис Ципрас в понеделник заяви отново, че ще търси облекчаване на дълга, след като правителството му представи строг бюджет за 2016 г., който се придържа стриктно към целите на международния спасителен заем в духа на сътрудничеството с европейските кредитори и Международния валутен фонд (МВФ), съобщава Ройтерс.
Проектобюджетът, представен от Ципрас заедно с четиригодишната му политическа програма пред парламента, предвижда, че икономиката ще остане в рецесия през следващата година, свивайки се с 1,3%, след като се свие с 2,3% през 2015 г., но ще се върне обрано към растеж през 2017 г.
Ципрас, чието ляво правителство бе преизбрано на 20 септември, след като направи обратен завой и прие спасителен заем на стойност 86 млрд. евро в замяна на намаляване на разходите, увеличаване на данъците и икономически реформи под стриктно външно наблюдение, заяви пред депутатите, че ще се пазари сериозно за облекчаване на дълга.
Бюджетът съдържа строги икономии за общо 6,4 млрд. евро за тази и следващата година, като 4,34 млрд. евро са заделените за 2016 г.
Финансовите министри от еврозоната са се съгласили да обсъдят ограничено преструктуриране на дълга, но не и отписване, ако Гърция успешно премине през първата проверка по новата спасителна програма до края на годината, която предвижда приемането на по-мащабни реформи в данъчната система, пенсиите и публичната администрация.
Ципрас заяви, че правителството ще приеме всички необходими закони, за да постигне положителен доклад и отвори вратата за преговори по дълга, които са жизнено важни за икономическо възстановяване.
„Ще предложим удължаване на матуритета, намаляване на лихвените проценти и преминаване към стабилни лихвени проценти“, каза той.
„Ще предложим и клауза за растеж (свързана с размера по обслужването на дълга спрямо растежа на БВП) и удължен гратисен период (на плащанията по обслужването на дълга), за да създадем достатъчно фискално пространство за подкрепа на инвестиционната активност и преструктуриране на нашата социална държава“.
Министър-председателят заяви, че правителството цели да възстанови достъпа до капиталовите пазари в рамките на 20 месеца преди първата половина на 2017 г. и очаква икономически растеж до средата на следващата година. Икономистите казват, че и двете цели изглеждат твърде оптимистични, ако не и невъзможни.
„Изпълнението на условията на спасителния заем е необходимо, но недостатъчно само по себе си. Имаме нужда от мрежа от паралелни действия... през следващите 20 важни месеца, за да постигнем целта си да възстановим ликвидността и да си върнем достъпа до пазара“, каза Ципрас.
Въпреки че представителите на правителството са оптимисти, че рецесията през тази година ще бъде по-мека от предвижданата в спасителната програма, благодарение на по-високите приходи от туризъм и по-силните от очакваните данни за първата половина, промяна на икономическите прогнози ще има едва след като се приеме финалният бюджет през декември.
Правителственият дълг ще нарасне до 197,7% от БВП през 2016 г., включвайки новите заеми.
Документът предвижда първичен бюджетен дефицит от 0,24% - преди обслужването на дълга, през тази година и излишък от 0,5% през следващата. Гърция трябва да постига първичен бюджетен излишък от 3,5% от БВП годишно след 2018 г. по силата на сделката от август.
Атина иска първият доклад по спасителния заем да бъде изготвен по-бързо и да рекапитализира банките си колкото се може по-бързо, надявайки се да привлече обратно инвеститорите, стана ясно от думите на Ципрас пред депутатите.
Дипломати и гръцки официални лица казват, че Ципрас и партията му СИРИЗА са решили да спрат да се борят с кредиторите засега и да се съобразяват със спасителния заем в името на по-ранно облекчаване на дълга и връщане на икономическата независимост.
По-рано финансовият министър Евклидис Цакалотос се срещна с колегите си от еврозоната в Люксембург, за да обсъди 43 реформи, които Атина трябва да приложи до средата на ноември, за да успее да освободи следващия транш от заема и рекапитализацията на банките си, сериозно отслабени заради масовото изтегляне на депозити и капиталовия контрол, наложен в края на юни.
Председателят на еврогрупата Йерон Диселблум заяви след срещата, че вярва, че Атина е сериозна по отношение на прилагането на договорените промени. Тя обаче все пак трябва да спечели одобрението на целия пакет преди министрите да могат да продължат напред с рекапитализация на четирите най-големи гръцки банки.
Политическото изказване на Ципрас бе до голяма степен лишено от прекалената самоувереност, която той показа през януари, когато твърдеше, че ще отхвърли сериозните икономии и зависимостта от спасителна помощ.
Вече по-прагматичният преизбран лидер, който разби левите бунтари на вота през миналия месец, има 155 депутати в 300-местния парламент и е убеден в резултата от вота на доверие в сряда.
Някои леви в партията му СИРИЗА обаче все още се въздържат да приемат либерални реформи на трудовото право, намаляване на социалните и пенсионните помощи и широката приватизация на държавни активи.
Имайки това предвид, Ципрас обеща да намери начини да облекчи социалните страдания, до които спасителният заем ще доведе за най-бедните гърци и да преговаря за по-добри условия или да намери алтернативни мерки за някои от непопулярните политики, искани от кредиторите.
Тези области включват пенсионната реформа, либерализацията на енергийния пазар, възстановяването на колективното договаряне и данък от 23% върху частното образование, който на този етап ще бъде отложен, каза той.
02:02 | 13.09.22 г.