Хърватия изпитва колебания по отношение на поетия си ангажимент да приеме нарастващия приток от бежанци, след като 5600 души се изляха в страната само за един ден, подчертавайки огромните трудности пред Европа, докато хората бягат от войни и бедност, съобщава Bloomberg.
„Ако толкова много мигранти продължат да пристигат, Хърватия ще трябва да обмисли изцяло различен подход“, заяви вътрешният министър Ранко Остоич в четвъртък.
Заместник министър-председателят Весна Пушич заяви по националната телевизия, че Хърватия „не може да се справи с десетките хиляди“ бежанци, след като отвори границите си в сряда. Хората бяха блокирани в Сърбия, опитвайки се да влязат в Европейския съюз (ЕС) през Унгария, която затвори южната си граница и стреля със сълзотворен газ и водни оръжия към мигрантите, опитващи се да преодолеят оградата по границата. Полицията заяви, че е използвала сила, за да отблъсне тълпата, след като бежанците са започнали да хвърлят камъни и други предмети. Тя допълни, че 14 полицаи са били ранени в сблъсъците.
Европейските лидери са в спорове от седмици насам как да се справят с най-голямата бежанска криза в региона от Втората световна война, като унгарският министър-председател Виктор Орбан укрепи границите си, за да не позволи на бежанците да влязат, а германският канцлер Ангела Меркел заяви, че Европа носи моралната отговорност да помогне. Орбан построи телена ограда по границата си със Сърбия и обяви планове за разширяване на оградата до част от границата ѝ с Румъния.
Словения отхвърли предложението на Хърватия в сряда за създаването на коридор през страните им, който да позволи на блокираните в Сърбия бежанци да преминат, като вместо това заяви, че налага временни проверки по границата си с Хърватия. В същото време Австрия започна контрол по границите си с Унгария и Словения.
Австрийският министър-председател Вернер Файман трябва да се срещне днес със словенския си и хърватския си колега, за да обсъдят кризата. По-рано през тази седмица Германия възстанови контрола по граничните си пунктове с Австрия. Френският министър-председател Манюел Валс заяви в сряда, че страната му е готова да възстанови проверките по границите си, ако и когато това е необходимо.
Повторното налагане на контрол проваля усилията през последните 20 години за облекчаване на ограниченията и отваряне на вътрешните граници на Европа по силата на шенгенското споразумение. Германия е един от стълбовете на цялата система, тъй като е в центъра на Европа и споделя граници с други девет страни.
Компании и бизнес групи казват, че успяват да се справят със закъсненията заради блокиранията. Deutsche Post, която притежава експресните доставки на DHL и е най-големият доставчик на пощенски услуги в Европа, заяви, че поддържа близък контакт с властите, за да реагира на бързите промени.
Председателят на Европейския съюз Доналд Туск ще обяви в четвъртък дали блокът ще проведе спешна среща на лидерите на ЕС, поискана от Файман и германския канцлер Ангела Меркел. Вътрешните министри на ЕС трябва да се съберат на 22 септември, за да обсъдят плановете за преразпределяне на 120 000 бежанци, влезли в съюза през Гърция, Унгария и Италия, след като не успяха да постигнат споразумение в понеделник.
Тази цифра представлява „само една малка част, ще трябва да разпределим много, много повече“, заяви председателят на Европейския парламент Мартин Шулз за германската телевизия ZDF.
Унгарският външен министър Петер Сиярто съобщи в сряда по телевизия М1, че страната му затваря два гранични пункта със Сърбия за 30 дни. Това обявление дойде ден след като влезе в сила нов закон, според който незаконното пресичане на границата е криминално престъпление, наказуемо със затвор.
03:44 | 10.09.22 г.