Нови 162 млрд. евро привлича инвестиционната индустрия в Европа през второто тримесечие на годината. За сравнение обаче, общият размер на нетните приходи от продажби на инвестиционните фондове през първото тримесечие на годината възлизаше на 301 млрд. евро, което е спад от 46,18% на тримесечна база. Това показват последните данни на Асоциацията на европейските фондове и управляващи дружества (EFAMA).
Същевременно активите на инвестиционните фондове намаляват с 0,9 на сто на годишна база до 12,632 млрд. евро.
През второто тримесечие на годината нетните приходи от продажби на т.нар. предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (UCITS или ПКИПЦК) се свиват 2,48 пъти спрямо първото тримесечие до 114 млрд. евро. За сравнение, през първата четвърт на годината те привлякоха 283 млрд. евро.
За първото полугодие ПКИПЦК отчитат нетни притоци от 397 млрд. евро, или с 44,89% повече от привлечените 274 млрд. през същия период на миналата година.
Дългосрочните колективни инвестиционни схеми, към които не се причисляват фондовете на паричния пазар, привличат нови 144 млрд. евро през второто тримесечие, или 1,64 пъти по-малко от привлечените 236 млрд. евро през първите три месеца на годината.
Сред тях фондовете, инвестиращи в акции, са привлекли 22 млрд. евро през периода, или близо два пъти по-малко от привлечените 43 млрд. евро през първата четвърт на годината. Нетните приходи на облигационните фондове също се свиват 2,47 пъти до 32 млрд. евро.
Графика: EFAMA
В същото време фондовете на паричния пазар отчитат нетни отливи за 30 млрд. евро през периода, докато през първите три месеца на годината привлякоха нови 47 млрд. евро.
Разбивката по страни показва, че през втората четвърт на годината най-голям нетен приток записват фондовете в прехвърлими ценни книжа в Люксембург, които привличат 89 млрд. евро. Далеч назад е Испания с нетни притоци от 12,3 млрд. евро, Великобритания – с 9,6 млрд. евро, а италианските фондове са привлекли нови 8,9 млрд. евро през тримесечието.
На другия полюс се намират Ирландия, която записва нетен отлив в размер на 19,17 млрд. евро за периода, Норвегия – 725 млн. евро, и Турция - 171 млн. евро.
През второто тримесечие на годината нетните активи на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа се свиват с 1,7% в сравнение с първите три месеца на годината до 8,167 млрд. евро. Докато активите, контролирани от фондовете, инвестиращи в разнородни активи, растат с 2%, през вторите три месеца на годината активите на фондовете, инвестиращи в акции, и на тези на паричния пазар се свиват с 1,7% и с 3,1%, съответно.
Активите на фондовете, инвестиращи в облигации също се понижават – с 1,4% до 2,217 млрд. евро към края на юни, сочат още данните.
Таблица: EFAMA
В същото време нетните приходи от продажби на алтернативните инвестиционни фондове скачат 2,67 пъти до 48 млрд. евро през вторите три месеца на 2015 г., докато през първите три месеца те възлизаха на 18 млрд. евро. На европейския пазар на алтернативните инвестиционни фондове 14 държави записват нетни приходи, а 8 от тях - по-големи от 1 млрд. евро.
На първо място е Германия с 27,1 млрд. евро през тримесечието, следвана от Люксембург с 10 млрд. евро и Ирландия със 7,3 млрд. евро. В същото време най-големи нетни отливи регистрират Испания – 4,5 млрд. евро, и Франция – 3,9 млрд. евро.
Приходите на институционалните фондове, част от пазара на алтернативните фондове, се свиват с 1,6% през второто тримесечие на годината до 1,979 млрд. евро към края на юни. Най-голям спад в новопривлечените средства регистрират фондовете, инвестиращи в облигации – 5,3% до 518 млрд. евро през тримесечието.
След тях се нареждат институционалните фондове, инвестиращи в акции, които записват с 1,5% по-малко новопривлечени средства до 209 млрд. евро. В същото време фондовете на паричния пазар привличат нови 10 млрд. евро и отбелязват ръст на приходите от продажби от 3,3%. Фондовете, инвестиращи в имоти, са привлекли нови 134 млрд. евро, което е с 2,1% повече от предходния период, сочи още статистиката.
В края на юни активите на алтернативните инвестиционни фондове намляват с 0,8% до 4,455 млрд. евро.