Очевидно е, че светът има проблем със зависимостта си. Не, не става дума за алкохол, нито за кокаин, нито за по-модерни химически съединения, като Crystal Meth. Става дума за пари. Навсякъде из света централните банки вливат нови финансови средства в икономиката, а те никога не стигат. Резултатът – повече растеж и инфлация не може да бъдат лесно прекъснати. Така че решението е – повече от дрогата, въпреки че тя замъглява и отслабва връзката с реалността.
Преди седмица абсурдността бе напълно разкрита. Пазарите бяха застигнати от съобщение от Вашингтон, че нивото на безработицата в Америка се е свило. Повече работа, по-високи заплати, по-висока покупателна способност - добра новина, би си помислил всеки. Но тогава курсовете на пазарите се сринаха първо на Wall Street, след това и в Европа. Инвеститорите се опасяват, че предвид силната икономика Фед ще вдигне лихвените проценти.
Седем години след избухването на финансовата криза светът се доведе до там, че евтините пари не са оценявани според това дали насърчават икономиката, а като самоцел. Финансовите пазари са обсебени от тях. Онова, което някога бе замислено като преходна помощ за страдащите икономики, сега се превръща в навик, от който светът трудно ще се отърве.
Или въобще няма. Гуверньорът на Европейската централна банка Марио Драги обсъжда на глас дали да не засили мерките. Лихвените проценти са близко до нулата, в продължение на поне година Марио Драги и Сие ще продължат да купуват всеки месец облигации за 60 милиарда евро. Ако бъдем директни – ще печатат пари. Това е сигурно. И все пак той говори за разширяване на програмата. На практика тя няма граници, казва той.
Но има един малък проблем. Докато евтините пари без съмнение насърчаваха икономиката през най-лошата фаза на финансовата криза, то в момента ефектът им е под въпрос. Дори Financial Times постави под въпрос през тази седмица дали трилионите на Драги ще помогнат. Въпреки че парите са по-евтини от всякога, компаниите не изпитват особено желание да инвестират.
Какви вреди обаче причиняват тези евтини пари, можеше да се прочете на първа страница на вестника. В Америка инвеститорите отново залагат на високорисковите ипотеки, които бяха първопричината за предизвикането на финансовата криза. Просто сега те не се наричат високорискови ипотечни кредити (subprime), а non-prime.
Тази тенденция всъщност не бива да изненадва никого. Когато сигурните кредити не си заслужават, инвеститорите посягат към други възможности. При това разликите между добрите и лошите ипотеки, между малките и големите рискове се размиват. Резултатът е почти неизбежен: нови балони. И ако те се спукат, ще има нужда от печатане на нови пари.
„Вече има достатъчно пари и достатъчно дълг“, заяви наскоро Волфганг Шойбле. Зле прикритият отчаян вик за помощ на германския стиснат финансов министър, който знае, че парите, които не струват почти нищо, съблазняват членките на ЕС да вдигнат дълговете си. Глобалният дълг днес е по-висок от всякога, тъй като натискът му благодарение на ниските лихвени проценти е трудно забележим. От друга страна, това означава, че централните банкери трябва да очакват изключително силни насрещни ветрове, ако отново искат да вдъхнат живот на лихвите. Така цикълът на евтините пари се подсилва от само себе си.
14:54 | 13.09.22 г.