Мигрантите - необходимостта на Европа

Затрогващо е да видиш как в Германия футболните фенове държат плакати, приветстващи бежанци от опустошения от войни Близък изток. Германия е новата Обетована земя за отчаяните и изтормозените, оцелелите от войни и грабежи, коментира за project-syndicate.org Иан Бурума, професор по човешки права и журналистика в Bard College. 

German football fans showing solidarity and support with refugees last weekend. Top class stuff from them... pic.twitter.com/o8ggWZrcCw

Дори популярните германски таблоиди, които обикновено не отразяват направените добрини, промотират готовност за помощ. И докато политиците в Обединеното кралство и други страни кършат ръце и обясняват защо относително малкият наплив от сирийци, либийци, иракчани и еритрейци представлява смъртоносна заплаха за социалната структура на техните общества, „мама Меркел“ обещава, че Германия няма да отхвърли никой истински бежанец.

Очаква се около 800 000 бежанци да влязат в Германия през тази година, докато британският министър-председател Дейвид Камерън вдига врява за по-малко от 30 000 молби за убежище и мрачно предупреждава за „тълпите хора“, пресичащи Северно море. И, за разлика от Меркел, Камерън бе отчасти виновен за подклаждането на една от войните (тази в Либия), която направи живота непоносим за милиони. Не е учудващо, че Меркел иска други европейски страни да поемат повече бежанци чрез задължителна квотна система.

Всъщност въпреки тревожните реторики на политиците си обществото на Обединеното кралство е по-етнически смесено и в някои отношения по-отворено от това на Германия. Лондон е несравнимо по-космополитен от Берлин и Франкфурт. И, като цяло, Великобритания обира значителни ползи от имиграцията. Всъщност националната здравна служба дори предупреди, че приемането на по-малко имигранти ще бъде катастрофално, оставяйки британските болници с недостатъчен персонал.

Настроението в съвременна Германия може би е изключение. Приемането на бежанци или изобщо имигранти никога не е било лесно за убеждаване от политическа гледна точка. В края на 30-те години на миналия век, когато евреите в Германия и Австрия са в смъртоносна опасност, малко страни, включително богатите Съединени щати, са подготвени да приемат повече от шепа бежанци. Великобритания приема около 10 000 еврейски деца през 1939 г., буквално в последната минута, но само ако имат местни спонсори и дойдат без родителите си.

Не можем да твърдим, че щедростта в Германия днес е свързана с убийственото поведение на германците в миналото. Японците също носят бремето на отминали престъпления, но тяхното отношение към чужденците, изпаднали в беда, е много по-малко гостоприемно. Въпреки че малко германци имат лични спомени за Третия райх, много все още усещат нуждата да докажат, че са се поучили от грешките на страната си.

Но почти изключителният фокус на политици и медии върху сегашната бежанска криза прикрива по-сериозни имиграционни проблеми. Снимките на отчаяни бежански семейства, носещи се по морето, на милостта на грабливи контрабандисти и гангстери, лесно може да предизвика съжаление и състрадание (и то не само в Германия). Но повечето хора, пресичащи европейските граници, за да намерят работа и да изградят нов живот, не са бежанци.

Когато британските официални лица заявяват, че е „очевидно разочароващо“, че дошлите във Великобритания са с около 300 000 души повече от напусналите я през 2014 г., те не говорят само за търсещите убежище. Повечето новодошли са от страни от Европейския съюз, като Полша, Румъния и България.

Някои идват като студенти, други – за да си намерят работа. Те не идват, за да спасят живота си, а за да го подобрят. Но смесвайки търсещите убежище с икономическите мигранти, последните са дискредитирани, сякаш се опитват да се вмъкнат под фалшив претекст.

Широкоприето е, че икономическите мигранти, от или извън ЕС, са предимно бедни хора, които ще живеят чрез данъците, плащани от относително богатите. Всъщност повечето от тях не са такива. Те искат да работят.

Ползите за страните домакини могат лесно да се видят. Икономическите мигранти често работят по-усърдно за по-малко пари в сравнение с местните. Това със сигурност не е от интерес за никой. Изтъкването на предимствата на евтиния труд няма да убеди хората, чиито заплати трябва да бъдат орязани. Във всеки случай обаче е по-лесно да се поиска състрадание към бежанците, отколкото приемане на икономическите мигранти. Дори в Германия.

През 2000 г. германският канцлер Герхард Шрьодер поиска да издаде работни визи на около 20 000 чужди технологични експерти, много от които идват от Индия. Германия имаше отчаяна нужда от тях, но Шрьодер срещна бърза опозиция. Един политик дори издигна слогана „Деца вместо индийци“.

Но германците, както гражданите на много други богати страни, не раждат достатъчно деца. Тези страни се нуждаят от имигранти с младежка енергия и умения, за да запълнят работни места, които местните, независимо по каква причина, не могат или не искат да заемат. Това не означава, че всички граници трябва да бъдат отворени за всички. Идеята на Меркел за квоти за бежанците трябва да бъде приложена и за икономическите мигранти.

Засега обаче ЕС не е представил единна политика по миграцията. Гражданите на ЕС могат да се придвижват свободно в съюза (Великобритания иска да спре и това, макар че е малко вероятно да успее). Но икономическата миграция от страни извън ЕС, при внимателно управлявани условия, е както законна, така и наложителна. Причината не е, че мигрантите заслужават съчувствие от европейците, а защото Европа се нуждае от тях.

Това няма да бъде лесно. Повечето хора изглежда по-лесно слушат емоциите си – което може да ги доведе или до масово убийство, или до дълбоко съчувствие в зависимост от обстоятелствата, отколкото хладното пресмятане на рационалния личен интерес.