От Втората световна война насам Европа не е преживявала бежанска вълна с подобна сложност и мащаб като мигрантската криза през това лято, коментира Economist.
Протестите от 1 септември, в които участваха стотици мигранти на железопътната гара в Будапеща след забраната им за пътуване в Европа от унгарската полиция, са последният пример за напрежение от Кале до македонската граница.
На този фон са налице нивата на положителни отговори за приемане на търсещи убежище в различните страни членки на Европейския съюз (ЕС). В Берлин в понеделник германският канцлер Ангела Меркел призова за единна европейска позиция по отношение на миграцията, а бежанците да бъдат „справедливо“ разпределени сред страните членки на ЕС.
Тя отбеляза още, че онези мигранти, които нямат право да останат в Европа, трябва да бъдат върнати у дома. Вътрешният министър на Германия обяви, че страната очаква в нея да пристигнат 800 000 бежанци и търсещи убежище през тази година, което е четири пъти повече от броя им през 2014 г.
Обстоятелствата във всяка потенциална страна домакин обаче естествено са различни – от гледна точка на политиката, икономиката, демографията и т.н., и съдейки по номиналния брой на приетите кандидати, това може би не е честната оценка, за която Ангела Меркел намеква.
По-балансирана оценка може да бъде направена чрез адаптиране на броя на приетите кандидати към населението на всяка страна, която се предполага, че ще приеме новопристигнали. Като голяма страна с население от 80 млн. души, Германия е начело на списъка по брой приети бежанци в абсолютни стойности, но като дял спрямо гражданите на страната, тя слиза на 10-то място, предоставяйки убежище на само 50,2 души на всеки 100 000.
Великобритания също изглежда по-малко щедра, когато нещата се погледнат от този ъгъл. Швеция обаче, сравнително малка страна с около 10 млн. души население, приема голям брой търсещи убежище и по двата критерия. Тя е на второ място по положителни решения като цяло и е на първо място по дял от населението с 317,8 бежанци на 100 000 души. В Унгария е точно обратното – взимайки предвид размера на населението ѝ, тя се представя зле и в двете класации.
България е начело по дял на положителните решения - 94,2% от всички кандидати за убежище у нас са били одобрени. В Германия този дял е доста по-нисък - 41,6 на сто, във Франция е 21,6%, а във Великобритания - 38,6%. Най-нисък е делът в Унгария - 9,4%, а в Гърция е 14,8%. България е на шесто място по дял на одобрените кандидати от населението на страната с малко под 100 от 100 хил. души население.
Независимо от това как се възприемат данни, самият мащаб на проблема не показва признаци за скорошното му преодоляване. Почти 50 000 търсещи убежище са достигнали Гърция само през юли, а около 4 млн. сирийци са напуснали домовете си от началото на конфликта до 2014 г. Междувременно целият наплив на търсещи убежище в ЕС през 2014 г. възлиза на едва 0,03% от общото население на съюза.
01:36 | 14.09.22 г.