Германия, към която се стичат хора, бягащи от война и бедност, се опитва да разубеждава търсещите убежище от Балканите – регион, сега смятан за безопасен поне от въоръжен конфликт, предаде AFP.
Идеите в момента варират от премахване на помощите за бежанците до насочването им към отделни лагери за задържане на бежанци, от обезкуражаващи медийни кампании в родните им държави срещу преместването в най-голямата икономика в Европа до дори още по-крайни мерки.
Около половината от 300 хил. молби за убежище в Германия от януари насам са от региона на Югоизточна Европа, включващ Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Македония, Черна гора и Сърбия.
За първите пет месеца на 2015 г. над 32 000 косовари са пристигнали в Германия, което е повече от пристигналите в страната от обхванатата от война Сирия.
"Големият брой на имигрантите от тези страни отклонява ресурси, с които ние трябва да се погрижим за хората от наистина кризисните райони", каза Манфред Шмит, ръководител на службата за миграцията и за бежанците.
Германия, сега водеща дестинация в Европа за търсещите убежище, изпитва затруднения да обработи молбите, да подслони и нахрани рекорден брой бежанци, които се очаква да бъдат над 500 000 до края на годината. Често от ромски произход, много граждани на Балканите идват в Германия с надеждата за намиране на работа и по-добър живот - мотивация, за която Берлин се старае да посочи, че не може да им осигури политическо убежище.
По-малко от 0,2% от техните молби се одобряват, но те често изчакват обработката на документите в продължение на месеци в бежански центрове, апартаменти, жилищни контейнери и дори в палаткови лагери.