Те бяха колебливи и толкова тихи, че едвам се чуваха. Но имаше ясни сигнали за облекчение сред мениджърите на най-големите европейски универсални банки, след като миналата седмица те оповестиха финансовите си отчети за първото полугодие, пише Financial Times.
Оказва се, че техните инвестиционни банки не са само гладни за капитал чудовища, чийто основен принос са високите разходи и заради които малко по малко потичат глоби за нарушения. Всъщност те биха могли да бъдат заставени да носят прилични печалби, ако са налице правилните условия (каквито например са силните пазари и достатъчната волатилност). Печалбата на инвестиционната банка на Barclays, например, се повиши с 36%.
Благоприятният обрат идва в критичен момент за три от тях. Credit Suisse, Barclays и Deutsche Bank имат нови ръководители. Всички трябва да носят по-добри печалби, а сериозното внимание към инвестиционната банка трябва да бъде част от микса.
Плановете все още са неясни. Barclays и Deutschе казват, че ще се придържат към предишните си стратегии, но ще гледат да ги изпълняват по-добре. В Credit Suisse главният изпълнителен директор Тиджан Тиам кара всяко звено на банката да се бори за своя дял от капитала.
Моделът, който трябва да следват, е този на UBS. Преди три години швейцарската банка реши да свие инвестиционната си банка и да се фокусира върху управлението на активи. Останалата част от инвестиционната банка трябваше да се фокусира (въпреки че не изцяло) върху обслужването на бизнеса с управление на клиентски активи. Инвеститорите харесаха подхода – акциите на UBS се търгуваха при 0,8 пъти счетоводната стойност преди промените, но сега показателят се повиши до 1,6 пъти.
Но Credit Suisse, Barclays и Deutsche не трябва непременно да се превръщат в точни копия на UBS, която намери и изрази ясно причината за придържането към този специфичен бизнес микс. Другите би трябвало да търсят подобна последователност.
Опасното е, че те няма да го направят. Вместо да предприемат конкретен подход и да се запитат „какъв вид бизнес пасва на нашата дългосрочна стратегия“, налице е риск те просто да се запитат „в какво сме добри днес“ и да се придържат към тези дейности.
Credit Suisse обича да показва на инвеститорите слайд, който изобразява всички операции по инвестиционно банкиране на координатна система, на която са поставени възвръщаемостта на капитала и пазарният дял. Графиката подчертава тези поделения, които се представят силно и по двата показателя. Но сам по себе си този подход не е достатъчен. Трябва да има нещо, което да свързва дейностите.
Различните стратегии ще бъдат различни за различните банки. Работата на Credit Suisse е относително ясна. Също като своя конкурент UBS, тя разполага със силен бизнес по управление на активи, но инвестиционната банка формира повече от половината от рисково-претеглените активи на групата.
Едно от големите предизвикателства за Тиам ще бъде да намали разходите – съотношението разходи/печалба на инвестиционната банка възлиза на цели 82% през второто тримесечие.
Също като при другите банки, част от търговията с финансови инструменти с фиксирана доходност най-вероятно ще бъде намалена. Въпреки че тези поделения все още могат да се справят добре от време на време, регулациите след кризата направиха по-трудно превръщането им в печеливши в дългосрочен план.
При Barclays задачата е малко по-трудна. Инвестиционната банка има своите силни страни – например, на глобалните дългови и фондови пазари, съдейки по данните на Dealogic. Но председателят Джон Макфарлън и който и да избере за нов главен изпълнителен директор ще трябва да решат дали бившия бизнес на американската банка Lehman Brothers все още се вписва.
Останалата част от дейността на инвестиционната банка и лъвският пай от търговското банкиране и от банкирането на дребно са във Великобритания и Европа. Ако Макфарлън започваше от нулата днес, дали той щеше да изгради нещо, което изглежда като това, което Barclays прави днес? Ако не, то той би трябвало да помисли за структура, която да има повече смисъл.
В Deutsche решенията все още са тежки. Инвестиционната й банка съставлява близо половината от рисково-претеглените активи на групата и генерира само 7,5% възвръщаемост на капитала през първото полугодие. Но другата основна част от банката – банкирането на дребно – не е достатъчно силна, за да се създаде цяла стратегия около нея. Ето защо новият главен изпълнителен директор Джон Креън няма голям избор освен да опита да подобри подразделението.
И пак – контролът на разходите ще бъде ключов (съотношението разходи/печалба на инвестиционното поделение бе 78% през първото шестмесечие), но Креън също така трябва да погледне голямата картина. Европейските политици искат по-голяма част от корпоративното финансиране да идва от капиталовите пазари. Deutsche има добри позиции на европейските дългови пазари. Може ли банката да се превърне в европейския Goldman Sachs?
Credit Suisse и Deutsche обещаха промени в стратегията до края на годината. Нещата при Barclays са дори по-неясни. Но каквото и да измислят, то трябва да бъде обнадеждаващ дългосрочен план, а не просто списък с дейности, в които банката вече е силна.
01:01 | 05.09.22 г.