Перспективите пред еврозоната се подобряват благодарение на спадащите цени на петрола, по-слабото евро и действията, предприети от Европейската централна банка (ЕЦБ), посочва Международният валутен фонд (МВФ), цитиран от ВВС.
Прогнозите на МВФ сочат, че икономическият растеж ще достигне 1,7% през следващата година при 1,5% през настоящата. Институцията предупреждава обаче, че регионът все още е „уязвим към шокове“. Това може да поведе блока към „продължителна стагнация", подчертават от фонда в последната си оценка за региона.
МВФ основава оценката си на несигурността, породена от ситуацията в Гърция, която потенциално може да доведе до такъв шок, и заявява, че не може да бъде изключена по-нататъшна волатилност в следствие на ситуацията.
Гърция в момента води преговори с кредиторите по третата спасителна програма на страната.
„Няколко фактора помрачават перспективите за растеж през следващите пет години“, коментира Махмуд Прадхан от МВФ. „Сред тях са високата безработица, големият корпоративен дълг и нарастващият брой на необслужени кредити в банковата система. Умерен шок спрямо доверието – дали в резултат на по-нисък очакван бъдещ растеж или засилени геополитически напрежения, могат да засилят блока към продължителна стагнация“, добавя той.
Инфлацията в региона ще се задържи около нулата през 2015 г. и ще се повиши до 1,1% през 2016 г., прогнозира още МВФ.
По-рано през годината ЕЦБ стартира програма за изкупуване на активи за 60 млрд. евро месечно в опит да стимулира икономиката и да избегне дефлация. МВФ похвали плана на централната банка на еврозоната, заявявайки, че това е повишило доверието и е подобрило финансовите условия, и предлага той да бъде продължен поне до септември 2016 г.
МВФ реално казва, че еврозоната има още работа за вършене, коментира икономическият кореспондент на BBC Андрю Уолкър. И не става въпрос само за очевидния призив за реформа на структурата на еврозоната и за допълнителни усилия от затруднените страни.
Институцията призовава и за повече работа от страна на Германия, нещо, което се подразбира между редовете в доклада. МВФ говори за страни с прекомерни излишъци по текущата сметка, т.е. международна търговия на стоки и услуги и някои финансови потоци.
Докладът казва, че такива страни трябва да инвестират повече в инфраструктура и индиректно предлага да дадат тласък на търсенето. МВФ определя Германия и Холандия като страните, където тези излишъци продължават да растат.
Тези дисбаланси имат сериозно отражение върху еврозоната. Подобени излишъци означават, че засегнатите държави имат капацитета да изнасят повече в сравнение с останалите страни от еврозоната, които от своя страна могат да се възползват от всяка допълнителна помощ.