Гръцките банки ще продължат капиталовия контрол в продължение на месеци, докато в страната не влязат свежи пари от Европа и не започне и преструктурирането на банковия сектор, посочват висши държавни източници, цитирани от Ройтерс.
Рехабилитацията на банките в страната е сложен въпрос. Възниква питането дали еврозоната трябва да има дял в гръцките банки като първо поиска от акционерите и дори от големите вложители да жертват част от средствата си, или разходите по оздравяването на банките трябва да бъдат добавени към огромния дълг на страната.
Решаването на този въпрос може да доведе до споразумение за трета спасителна сделка за Гърция, която преговарящите искат да сключат в рамките на седмици.
Колкото повече време отнеме това, толкова по-критично ще бъде състоянието на банките, докато лимитът за теглене не 420 евро на седмица задушава икономиката и способността на кредитополучателите да вземат обратно средствата си.
“Банките са дълбоко замразени, но икономиката отслабва все повече”, твърди правителствен представител, подчертавайки постоянното нарастване на кредитите, които не са били изплатени.
Това “замразяване” на средствата е малко вероятно да бъде отменено скоро, въпреки че капиталовият контрол може да бъде разхлабен.
“В крайна сметка можете да махнете капиталовия контрол, когато банките разполага с достатъчно капитал”, твърди Йенс Вайдман, ръководител на германската Bundesbank.
Дебатите са свързани с тези за реформите, за гръцкия суверенитет в лицето на европейския контрол и дали страната може да възстанови нарастващия ѝ все повече дълг, който надвишава 300 млрд. евро - много повече, отколкото е нейната икономика.
Гръцките власти, притеснени от низходящата спирала, в която попада икономиката, искат спешно освобождаване на средства за банките.
“Искаме, ако е възможно, първоначалната сума да бъде насочена за основните нужди на банките”, твърди представител на гръцкото финансово министерство, който пожела анонимност. “Става дума за около 10 млрд. евро”.