Докато гърците обсъждат последните мерки за строги икономии като предпоставка за поредния спасителен заем, корабната индустрия в страната, лидер на световно равнище, е под все по-голям натиск да отнесе по-сериозна част от товара, пише The Wall Street Journal (WSJ).
По желание на международните кредитори воденото от СИРИЗА правителство се съгласи да повиши данъците на дълго предпазвания сектор, който е толкова обвързан с гръцката култура, че данъчните му облекчения са залегнали в конституцията.
Индустрията е доминирана от малък брой фамилни компании, които контролират почти една пета от корабоплаването в света и години наред са източник на национална гордост.
Последните икономически болезнени години обаче подхраниха дълбоко вкоренените подозрения сред много гърци, че богатите корабни магнати не плащат своя дан към страната.
„Корабните компании трябва да са готови да поемат един от най-тежките товари, за да помогнат на страната да излезе от икономическата криза“, каза министърът на търговския флот Тодорис Дрицас на собствениците през януари, малко след като лявата СИРИЗА пое управлението на Гърция.
Според мениджърите и поддръжниците на индустрията обаче по-високите данъци ще изгонят бизнеса, в който работят повече от 200 хил. души и който допринася за около 7,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Гърция. За сравнение, туризмът допринася с 600 хил. работни места и 9% от БВП.
Като част от преговорите с международните кредитори по третия спасителен заем, Атина се съгласи да повиши данъка върху тонажа – плосък годишен данък, базиран на капацитета на кораба, който в момента е сравнително хармонизиран в ЕС. Гърция ще трябва и постепенно да премахне някои от данъчните облечения, които други страни в ЕС предлагат.
Детайлите все още не са уточнени, но корабните магнати казват, че ако мерките влязат в действие, Гърция ще стане една от най-скъпите страни в ЕС за притежание на кораб от гледна точка на данъците, което ще накара много собственици да хвърлят котва.
„Ако има промяна в данъците и правната рамка на корабоплаването в Гърция, със сигурност очаквам масово изселване на собствениците. Това бих направил и аз“, казвал Михаел Бодуроглу, който управлява флотилия от 35 кораба за сухи насипи и контейнеровози чрез две компании, Box Ships и Paragon Shipping.
Перспективата за повишаване на данъците идва в особено лош момент за световната корабна търговия. В момента тя е разтърсвана от ниските тарифи за превоз на товари, голямата конкуренция в ценообразуването и твърде многото кораби, кръстосващи моретата и океаните.
Въпреки това корабоплаването е един от секторите, който все още наема хора, и то на добри заплати, в страна, където безработицата достига 25%.
Според Съюза на гръцките корабособственици приходите от гръцката корабна индустрия възлизат на 13 млрд. евро годишно. Повечето компании са частни и не представят резултати.
През последните три години индустрията е платила данъци за тонаж за повече от 100 млн. евро годишно, твърди представител на правителството.
През 2013 г. заради натиска на правителството гръцките корабособственици фактически се съгласиха да удвоят тази сума през следващите четири години, допринасяйки с 420 млн. евро до 2017 г.
Взимайки предвид тези „доброволни“ вноски, „гърците в момента плащат най-високия данък на тонаж в Европа“, казва Басил Карацас, морски съветник от Ню Йорк, който работи с някои от най-големите корабни компании в света.
Кредиторите на Гърция разглеждат индустрията като един от малкото потенциално богати източници на нови държавни приходи, които могат да помогнат на Атина да постигне баланс и в крайна сметка да изплати дълговете ѝ.
„Гръцката корабна индустрия е много успешна и трябва да допринесе повече за държавната хазна“, казва представител на ЕС.
Според представители на сектора обаче подобна оценка се базира на „погрешно разбиране“ от страна на кредиторите.
„Това, което те виждат, е, че докато Гърция е в ужасно икономическо състояние, корабособствениците инвестират милиарди всяка година за нови кораби. Затова инстинктивно те казват, че тези хора изкарват много пари и трябва да допринесат повече за държавната хазна“, казва гръцкият корабен консултант Георгиос Ксирадакис.
Няколко нашумели скандала по време на гръцката икономическа криза също се отразиха негативно на индустрията. През 2013 г. Виктор Рестис, който контролира една от най-големите корабни компании в Гърция, беше арестуван по обвинение за присвояване от банка, управлявана от семейството му. Той върна парите и беше освободен в очакване на делото, макар че отрече обвиненията.
Още новини около Гърция може да видите във видеото на Bulgaria on Air
09:15 | 13.09.22 г.