Европейската комисия (ЕК) обяви, че ще иска от България и другите осем страни, които са извън еврозоната, да участват в спасяването на Гърция чрез гаранция за спешен заем в размер на 13 млрд. евро, съобщава БНР.
По думите на комисар Валдис Домбровскис, който отговаря за общата валута, Гърция се нуждае от преходно финансиране за предстоящите три месеца, преди да започне новата ѝ спасителна програма.
Заради очевидната липса на по-добри решения, единственият възможен вариант остава Европейският фонд за финансова стабилност - инструмент, създаден в началото на дълговата криза.
Той не трябваше да се използва повече, но в него има налични пари от европейския бюджет като гаранция. Те могат да покрият неотложните плащания на Гърция от 7 млрд. евро през юли, както и други 5 млрд. евро през август.
Без да върне просрочения заем към МВФ, той не може да участва в сключената сделка с евролидерите за 86 милиарда евро, а гръцките банки няма да получат помощ, за да спрат ограниченията.
Съществува обаче проблем - необходимо е гласуване от 28-те страни, но повечето членки, които са извън еврозоната, обясниха, че не желаят да поемат задълженията на гърците. Ето защо ЕК търси начин да ги обезщети и да им даде гаранции, коментира още Домбровскис.
Като възможност на преден план излиза изкупуването на ценни книжа за гаранция или бъдещи парични трансфери от европейския бюджет в замяна на заема.
България все още не е изразила официално своята позиция, но на 26 юни на Европейския съвет премиерът Бойко Борисов заяви, че ако в момента страната беше в еврозоната, също трябваше да даде пари за Гърция.
“И по-бедните ще дадат на по-богатите, което не ми се вижда логично. Сега се оказва, че българският бюджет може да гарантира за гърците, въпреки че не сме в еврозоната”, допълни премиерът.
Ветото срещу заема обаче може да бъде заобиколено. Това може да се случи чрез гласуване с квалифицирано мнозинство на едва 15 финансови министри, които представляват държави с 65 на сто от общото население на Съюза, твърдят източници от Брюксел.