Имаше ли смисъл гръцкият дипломатически театър?

Отчасти трагедия, отчасти фарс. Липса на щастлив край. Финалните етапи на гръцката драма започват, коментира Guardian.

Трагедията обаче е, че не се вижда краят на страданията на гръцкия народ. Икономиката на страната се сви с 25% през последните пет години и отново навлезе в рецесия, когато банките затвориха вратите си преди две седмици.

Щетите в следствие на бързото спускане на безпаричната икономика ще бъдат дълбоки и продължителни. Ще отнеме месеци, ако не и години, да се преодолеят последствията, дори ако се целят политики към стимулиране на растежа.

Това обаче, за съжаление, не е така. Гърция е изправена пред нова вълна от строги икономии – увеличение на данък добавена стойност (ДДС), съкращения на заплатите в публичния сектор, не толкова щедри пенсии, която ще сложат спирачки на дейността. Този подход бе прилаган на няколко пъти през последните пет години и многократно се провали. И ще се провали отново.

Гърция е като Сизиф, царят на Коринт, който според легендата разгневил боговете и бил осъден да бута огромна скала до върха на планина. Но точно когато Сизиф доближавал върха, скалата се изплъзвала от ръцете му и се връщала обратно до подножието на планината, а той трябвало да започне отначало.

Алексис Ципрас също разгневи боговете, в случая Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ) и повечето от останалите 18 страни членки на еврозоната. Неговото наказание за петмесечното му неподчинение ще замести скалата пред Гърция с още по-голяма.

И именно тук трагедията се превръща във фарс. Условията, които Ципрас сега е готов да приеме, са всъщност по-строги от тези, които отхвърли преди две седмици. Това е моментът в Брюксел, когато гръцкият министър-председател изуми останалата част от Европа, предложи условията на референдум.

Ходът беше смел, дори безразсъден. ЕЦБ сложи ограничение на спешната си помощ за гръцките банки. Бяха въведени лимити от 60 евро на ден за теглене от банкомати. Докато икономиката спираше, всеки европейски лидер предупреджаваше, че отрицателен вот на референдума, който ще отхвърли пакета от строги мерки, е реално вот за напускане на еврозоната.

И въпреки всичко гласувалите с „не“ в Гърция спечелиха, и то с голяма преднина. Ципрас поиска мандат и го получи. Но ако преди това бе смятал, че това ще накара кредиторите да предложат отстъпки, в последствие се оказа, че сериозно греши. Изборът, пред който се изправи правителството му през тази седмица, беше рязък: предайте си или напуснете еврозоната. Ципрас избра да издигне бяло знаме над Партенона.

Гърците днес ще попитат какъв бе смисълът от последния месец дипломатически театър – безкрайните срещи, агресивната реторика, напускането след последната оферта и свикването на референдум. Отговорът е: по-малък от никакъв. На гръцката икономика бе нанесена неописуема вреда без абсолютна никаква цел. Ципрас е по-слаб в резултат на събитията от последните две седмици и ще трябва да плати висока политическа цена.

Какво ще се случи сега? На теория има шанс еврогрупата – финансовите министри от еврозоната, да заяви, че гръцката капитулация все още не е достатъчно унизителна. Те може да поискат допълнителни наказателни мерки преди да препоръчат на Гърция да ѝ бъде позволено да остане част от клуба.

Това обаче няма да се случи. Има твърде голям политически натиск, както вътрешен, така и външен, за запазване на еврото непокътнато. Гърция може да представлява само малка част от европейската икономика, но излизането ѝ от еврозоната ще символизира провала на проекта за единна валута и ще създаде прецедент. САЩ притискат Ангела Меркел и Франсоа Оланд да гарантират, че Grexit няма да има.

Гърция ще получи и известно облекчаване на дълга. Причината обаче не е, защото кредиторите смятат, че дължат нещо на Ципрас. Напротив, той унищожи по-голямата част от добрата воля, която преди съществуваше. На всички е ясно обаче, че дългът на Гърция става все по-неустойчив. Дълговете вече съставляват 175% от брутния вътрешен продукт (БВП), а икономиката върви назад. Затварянето на банките за две седмици прави нещата още по-лоши. Дори най-големите поддръжници на твърдата политика в Германия признават, че нещо трябва да се направи.

Облекчаването на дълга обаче вероятно няма да бъде толкова щедро, че да се отрази сериозно. Гърция ще остане в еврозоната, но данъчните увеличения и намаляването на заплатите няма да предоставят обещаното икономическо възстановяване. Трети спасителен пакет няма да бъде толкова успешен колкото предишните два. Когато започне следващия епизод от кризата, тъй като такъв ще има, гърците ще погледнат назад към момента, в който правителството можеше да избере между строгите икономии и еврото и ще се замислят дали то направи правилния избор.

Всичко за кризата в Гърция четете тук!