Как строгите икономии се отразиха на останалите страни от еврозоната?

Макар че в момента Гърция е по всички новини заради отчаяната си нужда от нов спасителен заем, тя не е единствената страна в еврозоната, която някога се е нуждаела от помощ, коментира Ройтерс.

Ирландия, Португалия, Испания и Кипър също са били в подобна ситуация. Гърция обаче беше първата, а и проблемите ѝ продължават най-дълго. Гръцкото правителство представи подвеждаща финансова информация, за да влезе на първо място в еврозоната, а след това манипулира цифрите, за да скрие размера на дефицита си до момента, в който кредитната криза извади наяве дълбоко вкоренените ѝ проблеми.

Обвиненията към Гърция са и, че е пропиляла годините след спасителния заем. Тя не успя да въведе реформи в раздутата пенсионна система, да започне приватизации на държавните си предприятия или да реформира пословично неефективната си и сложна данъчна система.

В другите страни, които трябваше да бъдат спасявани, въпросът беше свързан по-скоро с икономическата рецесия и колапса на банковия сектор, който трябваше да бъде спасен от държавата. Правителствата от своя страна се нуждаеха от спасителни заеми, защото бяха свършили парите или не можеха да заемат средства от финансовите пазари на разумна цена, но в резултат на това днес те имат реформирани икономики.

Ирландия

В Ирландия огромният имотен балон и процъфтяващата икономика накара правителството да повярва, че е сътворило икономическо чудо. Тя дори беше наречена „Келтският тигър“, но се оказа, че балонът в недвижими имоти е нещо повече отва. В резултат, когато кредитната криза удари, ирландският пазар на недвижими имоти бързо се срина, както се случи и с голяма част от приходите от данъци, които той предоставяше на държавата.

Банките на Ирландия, които бяха дали кредити за милиони на строителни компании, предприемачи и собственици на домове, фалираха, а правителството трябваше да ги спасява, поемайки дълговете им, което почти доведе до собствения му фалит. Страната трябваше да бъде спасена от Тройката – Международния валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския съюз (ЕС), но Ирландия бързо съкрати разходите, повиши данъците, реформира икономиката и сега е обратно на пътя към възстановяването.

Ирландия излезе от спасителната програма през 2013 г., въпреки че сега трябва да отговоря пред обществото защо е спасила банките по начин, който почти я докара до колапс.

Испания

Испания имаше много подобни проблеми: огромен имотен балон, който се спука и поведе икономиката надолу. Кризата обаче беше доста по-сериозна от тази в Ирландия, защото Испания е четвъртата най-голяма икономика в еврозоната.

Въпреки че имаше сравнителни ниски равнища по кредитите преди кризата, спасяването на банките увеличи държавния дълг, точно когато рецесията намали сериозно данъчните приходи и съсипа кредитния рейтинг на страната. Именно затова Испания трябваше да бъде спасявана.

Тя прокара серия от твърди реформи и мерки за строги икономии, в резултат на което безработицата скочи и все още е на нива от 20%, заемайки второ място в еврозоната по този показател след Гърция. Икономиката обаче сега се разраства стабилно и Испания също излезе от спасителната програма.

Португалия

Португалия имаше подобни на Испания и Ирландия проблеми, които обаче бяха подсилени от факта, че в продължение на десетилетия страната не успя да реформира раздутата си държавна администрация и пропиля голяма част от парите, получени от ЕС през годините, за да развие икономиката си. В резултат на това и тя, и банките ѝ бяха сериозно ударени от рецесията.

Тя също бе включена към програмата за спасителни заеми, но по-късно я напусна, макар че все още има огромни дългове, които ще трябва да изплаща в продължение на много години.

Кипър

Икономиката на Кипър беше ударена от експозицията на кипърските банки към гръцката криза и спираловидно нарастващия държавен дълг. Страната позволи на една от банките си да фалира, съкрати заплатите в държавната администрация и реформира икономиката си в замяна на спасителен заем от Тройката.

Латвия

Латвия, която по онова време не беше част от еврозоната, през 2008 г. имаше подобни проблеми и получи похвали за преобразяването на икономиката си. Тя въведе огромни увеличения на данъците и съкращения на разходите и след много остър завой надолу успя да се върне към силен икономически растеж.

Исландия

Катастрофата в Исландия може би беше най-впечатляваща, до голяма степен в резултат на колапса в банковия сектор. Икономиката, която традиционно разчиташе на риболов и туризъм, беше опустошена, когато и трите ѝ големи банки фалираха. Отнесено към размера на икономиката ѝ това беше най-големият банков колапс в историята.

Исландия прие спасителен заем от МВФ и няколко други страни. През 2008 г. беше наложен капиталов контрол, ограничаващ сумата, която може да бъде изнесена извън страната, и едва сега той бива отстранен.

Икономиката обаче отново започна да расте, отчасти поради факта, че колапсът на банковия сектор доведе до способни дипломирани хора, които потърсиха работа в по-продуктивни сектори. Тя е подсилена и от туризма и риболовния сектор.

Болезнени реформи

Макар че има много страни във и извън еврозоната с подобни проблеми на Гърция, много от тях използваха периода на строги икономии, за да наложат болезнени реформи. Това не е задължително добра новина за Гърция, тъй като не само германците се противопоставят на съкращаването на гръцкия дълг или поредното спасяване на страната.

Ирландия, Испания, Португалия и дори Кипър, които традиционно се чувстват близки с Атина, може да решат, и то  до голяма степен заслужено, че от тях се иска да дадат голяма част от парите си на страна, която не успява да приложи реформите, които те самите въведоха.

Със сигурност Латвия, която не само, че реформира икономиката си, но и през 2014 г. се присъедини към еврозоната, е сред най-сериозните критици на представянето на Гърция и е изключително скептична защо трябва да помага на Атина отново да бъде спасена.