Преговарящите трябва да останат предпазливи в диалога с Гърция по отношение на спасителния план, но последните ходове от страна на Атина показват, че драмата може да завърши "щастливо". Това заяви в петък пред CNBC бившият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише.
"Новите предложения, които бяха направени от гръцкото правителство показват реална воля за постигане на споразумение. Оставам много, много предпазлив, но очевидно имаме нещо, което е много различно от това в момента на референдума", отбеляза той.
Трише, който бе ръководител на ЕЦБ в периода 2003-2011 г., подписа спасителните пакети за Гърция през 2010 и 2011 г.
Той подчерта, че доверието все още е проблем, заявявайки, че остава въпросът сред европейците и международната общност дали последната представена програма ще се реализира, след като Гърция променяше позициите си в миналото.
"Това, което ме кара да съм разумно уверен, е, че народът на Гърция показа ясно, че не иска да се откаже от еврото. Те разбират, че трябва да останат в Европа, както и в еврозоната", отбеляза Трише. "Това (нежеланието за излизане от еврозоната на гърците – бел. ред.) беше ясно от резултатите от референдума".
Жан-Клод Трише допълни, че "гърците вече осъзнават, че трябва да представят надежден план за Европа и за останалата част на света".
Гръцкият премиер Алексис Ципрас призова депутатите от неговата партия в петък да приемат трудния пакет от реформи, за да се опитат да спасят страната от финансов крах.
Не е ясно дали всички кредитори ще подкрепят най-новия пакет от реформи, който е поразително сходен с условията, които гърците отхвърлиха на референдума.
Финансовите министри от еврозоната ще се срещнат в събота, за да решат дали да препоръчат започването на преговори за трета спасителна програма за Атина. Правителството на Ципрас пожела заем на стойност 53,5 млрд. евро, с който да се покрият дълговете до 2018 г.
Запитан дали би било разумно да се опрости повече от половината дълг на Гърция, Трише каза, че нито той, нито което и да е правителство в Европа ще бъде готово да направи това. Вместо това "Европа би могла да даде на Атина повече време да изплати дълга си или да го предостави по-нисък лихвен процент", каза oще той.