Преди три години облигационните пазари в еврозоната почти не доведоха до разпад на европейския паричен съюз. Не и този път, пише в свой анализ Financial Times.
Дори когато рисковете Гърция да бъде изхвърлена от еврозоната ескалираха, реакцията на пазара на облигации бе спокойна.
Едно от обясненията е, че инвеститорите имаха време, за да се подготвят за евентуален Grexit и вярваха, че рисковете от „зараза“ за останалата част от еврозоната могат да бъдат управлявани.
Друга може би по-силна причина е вярата на инвеститорите в Европейската централна банка (ЕЦБ) и мощните ефекти от програмата за покупки на активи размер на 60 млрд. евро месечно по линия на програмата за количествени улеснения, стартирала през март.
Дали ЕЦБ може да запази контрола си върху облигационните пазари ще бъде от жизнено значение за лидерите на държавите от еврозоната, както и за инвеститорите. През юли 2012 г., когато бе достигнат пикът на кризата в еврозоната, президентът на банката Марио Драги обеща да направи всичко необходимо, за да запази целостта на паричния съюз.
Рискът този път е сблъсъкът на интереси – рестрикциите спрямо гръцките банки притискат страната към изхода от еврото, създавайки нестабилност из цялата еврозона.
Но пазарите получиха гаранцията на европейските централни банкери, че биха могли да увеличат своя арсенал, за да ограничат негативите за финансовите пазари.
Въпреки политическите драми доходностите по държавните облигации на югоизточните европейски „периферни“ страни Италия, Испания и Португалия се покачиха минимално. В ранната търговия във вторник доходностите по 10-годишните облигации на Италия и Испания останаха под достигнатите през миналата седмица върхове. Това означава, че инвеститорите не търсят допълнителна премия за риск, която да ги компенсира за рисковете от зараза, след като на 5 юли гърците отхвърлиха предложенията за реформи на кредиторите.
Ограниченото предлагане може да окаже натиск върху доходностите, които се движат в обратна посока спрямо изменението в цените на ценните книжа. Емисиите на ценни книжа от държавите членки на еврозоната се очаква да бъдат отрицателни през юли, т.е. правителствата ще плащат повече на инвеститорите в сравнение с размера на дълга, който ще издават.
Ограничената ликвидност също може да помогне. С навлизането в летните месеци ЕЦБ съобщи, че ще преизпълни покупките на облигации през май и юни. Всъщност, банката преизпълни намерението си с по-малко спрямо очакваното. Публикуваните на 6 юли данни показват, че банката е закупила активи за 63,2 млрд. евро през юни, след като купи активи за 63,1 млрд. евро през май. Това може да означава, че ЕЦБ ще наддава яростно за облигациите на държавите от еврозоната в следващите седмици.
А какво ще стане, ако това се окаже недостатъчно? През 2012 г. думите бяха магията на централния банкер. Обещанието на Марио Драги да направи каквото е необходимо успокои пазарите без ЕЦБ да похарчи нито цент.
Последните коментари на европейските централни банкери изиграха своето за контрола над облигационните пазари. Миналата седмица членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Беноа Кьоре каза, че „ЕЦБ е готова да използва нови инструменти в рамките на своя мандат“. В понеделник, след като затегна примката около гръцките банки след неделния референдум, ЕЦБ увери, че „следи зорко ситуацията на финансовите пазари“ и възможните рискове за ценовата стабилност в еврозоната.
Това, което привлече вниманието на редица инвеститори, бе препратката към „рисковете за ценовата стабилност“. Това може би означава, че Драги може да реши да придвижи инфлацията в еврозоната отново близо, но малко под целта от 2% - нещо, на което дори най-консервативните членове на Управителния съвет трудно ще съумеят да се противопоставят.
Ръстовете на разходите за финансиране на държавите от еврозоната все още не са достатъчни, за да застрашат целите на паричната политика на ЕЦБ.
Това обаче може да се промени бързо, ако преговорите между Гърция и международните й кредитори се провалят, а рискът от Grexit бъде по-голям от всякога. По-високи лихвени проценти вследствие на по-високите рискови премии, искани от инвеститорите, биха били равнозначни на това, което ЕЦБ би счела за нежелано затягане на паричната политика.
От 2012 г. ЕЦБ създаде инструмента за „открити парични трансакции“ (оpen market transactions) – специална програма за изкупуване на активи, която да гарантира единството на еврозоната. Тя изисква от правителствата да са предприели програми за реформи, което означава, че използването им би било на последна инстанция.
Но по-ранните стъпки, които ЕЦБ може да предприеме, включват по-агресивен изход от програмата за количествени улеснения, например, като увеличаване на месечните покупки или даването на гаранция, че програмата ще бъде удължена отвъд септември 2016 г. ЕЦБ вече увеличи списъка с институциите, чиито активи могат да бъдат закупувани по линия на количествените улеснения. Следващият ход може би ще бъде включването на корпоративните облигации.
Някои считат, че ЕЦБ не е далеч от предприемането на подобни стъпки. Прогнозите на ЕЦБ, според които инфлацията ще се покачи до преследваната цел до 2017 г., вече изглеждат амбициозни. Ако доходностите по облигациите на държавите членки на еврозоната скочат и рисковете от Grexit застрашат пазарното доверие, „действията определено биха оправдани от гледна точка на паричната политика“.
15:35 | 11.09.22 г.