Само ден след като затегна условията по помощта на Гърция, Европейската централна банка (ЕЦБ) предупреди, че „моралният риск“ може да бъде причина за отказ на спешна помощ за осигуряване на ликвидност (ELA – emergency liquidity assistance), която предоставя на банките, съобщава Bloomberg.
Функционирането на Евросистемата може да бъде нарушено от „предоставянето на ELA при прекалено щедри условия, които от своя страна могат да увеличат моралния риск на финансовите институции или отговорните власти“, заяви ЕЦБ в документи, публикувани в интернет страницата ѝ във вторник. „Целта на ELA е да подкрепя платежоспособни финансови институции с временни проблеми на ликвидност. Това не е инструмент на парична политика“.
Документът за управлението на финансовия риск на ЕЦБ изяснява условията по спешната помощ за банките в момент, в който централните банкери ограничават предоставянето на подобно финансиране на гръцките банки. Позоваването на моралния риск показва, че представителите на банката се опасяват, че заобикалянето на правилата в случая с Гърция може да накара бъдещите рецепиенти да действат по-безотговорно.
В понеделник ЕЦБ запази размера на спешното финансиране на гръцките банки непроменен, като не се съобрази с молбата на гръцкото правителство за увеличение на лимита, и завиши изискванията към обезпечението, което предоставят търговските банки при получаване на средства от фонда. Това усложнява достъпа на банките до средствата, които ги поддържат живи, докато тегленето на депозити се ускорява на фона на несигурното положение на страната в еврозоната.
Въпреки че рискът за ELA номинално се поема от националната централна банка, която разпределя помощта, базираната във Франкфурт ЕЦБ има голяма свобода при определянето на условията. Новият документ обаче не уточнява какво точно се има предвид под „прекалено щедри“ условия.
Стара версия на правилата на ЕЦБ гласи, че получателите на ELA трябва да са платежоспособни, а финансирането трябва да е „съвместимо с целите и задачите на Евросистемата“. Новият документ обаче отива по-далеч.
ЕЦБ заявява, че ELA не трябва да представлява „заплаха за единството на паричната политика“ или „за прилагането на паричната политика“, като усложнява, например, поемането на контрола върху краткосрочните лихвени проценти.
ELA не трябва да бъде и „заплаха за финансовата независимост на националната централна банка, ако например ELA не е гарантирана с достатъчно обезпечение, за да бъде запазена подобна независимост“.
ЕЦБ отново подчерта ключовото ограничение на свободата ѝ на действие, а именно разпоредбата в европейските договори, които ѝ забраняват финансирането на правителства. ELA не трябва да предизвиква „загриженост за евентуално нарушение на забраната за парично финансиране“, се казва в документа.
През 2014 г. ЕЦБ заяви, че е обезпокоена за риск от парично финансиране, за каквото се загатва в предложеното от ирландската централна банка споразумение, което замени обезпеченията по заемите на ELA с държавни ценни книжа.
Повече по темата разказва Нейра Чехич от Bloomberg
09:12 | 13.09.22 г.