Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обвини гръцкото правителство, че подвежда гласоподавателите си. Изявлението му е в отговор на обвиненията на премиера Алексис Ципрас , че кредиторите се опитват да „унижат“ страната му, предаде BBC.
Юнкер обясни, че гръцкото правителството не казва истината за предложенията по спасителния план.
Европейската комисия е предлагала на Гърция програма за помощ от 35 млрд. евро до 2020 година в подкрепа на инвестициите в замяна на реформи, заяви Юнкер. „Тази дискусия обаче щеше да се води както в Гърция, така и извън нея, ако премиерът на Гърция (в своята страна) говореше именно това, което аз в действителност му предлагах. Обвинявам гръцката страна, че пред своя народ говорят неща, които не отговарят на онова, което съм казал на гръцкия министър-председател", посочи в остро изказване Юнкер.
Според Ципрас кредиторите са настоявали за увеличение на ДДС за електричеството. Други гръцки министри пък критикуват предложенията за увеличаване на данъците за лекарствата.
Въпреки това обаче Юнкер заяви: „Не подкрепям увеличението на ДДС върху медикаментите и електричеството и премиерът знае това. Това ще бъде голяма грешка“. Той подчерта също, че не подкрепя повишаването на цените на продуктите и медикаментите и "е дълбоко обезпокоен от лишенията, понасяни от най-бедната част от населението".
Юнкер заяви още, че не го е грижа за гръцкото правителство, а за гръцкия народ. Той каза също така, че няма връзка с гръцкото правителство от неделя, тъй като преговорите нямат никакъв напредък. Във вторник Атина отново рязко изостри тона преди срещата на министрите на финансите от еврозоната, която започва в Люксембург след два дни, след като гръцкият финансов министър Янис Варуфакис обвини кредиторите на страната си в садизъм. По думите му целта им е разпадане на Европейския съюз. Предложените мерки не предлагали решение на финансовата криза, а унижение за гърците. Ден по-рано и премиерът Алексис Ципрас заяви, че Атина е готова търпеливо да изчака кредиторите да станат реалисти в исканията си към страната, с която преговарят по списък с реформи в замяна на жизненоважно финансиране. В статия за местния вестник Ton Syntakton, цитирана от BBC, Ципрас пише: „Ще чакаме търпеливо, докато институциите се върнат към реализма“. По думите му единствено "политическият опортюнизъм" ги кара да искат ново орязване на пенсиите - един от спорните въпроси в преговорите, които в неделя бяха прекратени без резултат. Последният засега кръг преговори се провали през уикенда, след като ЕК за пореден пътотхвърли предложените от правителството на СИРИЗА реформи. Кредиторите обявиха, че Атина не е успяла да предложи нищо качествено ново. Европейската комисия съобщи, че в хода на преговорите е отбелязан известен прогрес, но предложенията на Гърция все още съществено се разминават с изискванията на кредиторите за годишни икономии в бюджета в размер на 2 милиарда евро, или около 0,5-1 процента от брутния вътрешен продукт /БВП/. Същевременно Брюксел обяви, че финансовите министри на еврозоната ще се занимаят с проблема на своята среща в четвъртък, а това ще е "последният опит за постигане на разрешение".
От 2010 г., когато започна дълговата криза в Гърция, Европейският съюз и Международният валутен фонд са предоставили на Атина близо 250 млрд. евро кредити, които тя трябва постепенно да връща. Въпреки частичното отписване на дълга на Гърция през 2012 г. задълженията й в момента надхвърлят 315 млрд. евро, което представлява 175 процента от БВП. Това е три пъти повече от пределно допустимото равнище на държавен дълг за страните от еврозоната, което според Пакта за стабилност и растеж е 60 на сто от БВП.