Протестният вот на Испания като признак на разпадащата се еврозона

Местните и регионални избори в Испания миналата неделя представиха още един пример за политическото разделение в Европа, след като гласоподавателите разбиха двупартийната система, която властваше в страната след края на ерата на Франко през 70-те, коментира MarketWatch.

Изборите за местни и регионални правителства пометоха управляващата дясноцентристка Народна партия, която имаше мнозинство в много от тези юрисдикции, след като гласоподавателите избраха кандидати от новите протестни парии. Другата основна партия, лявоцентристката Социалистическа партия, също изгуби позиции.

Без никакви ясни мнозинства крайният формат на тези управляващи органи няма да бъде ясен седмици наред, докато политиците се опитват да създадат коалиции.

Вече е очевидно обаче, че новите кметове на два от най-големите испански града, Мадрид и Барселона, ще бъдат политически новаци от местните протестни обединения. Лявото обединение във Валенсия, третия най-голям град, може също да успее да изкара Народната партия от кметството.

Новоиздигналата се партия Подемос беше ключов член на тези леви обединения в общинските избори и зае трето място със собствени кандидати в 13 от общо 17-те региона в Испания, които гласуват за регионални съвети.

Всичко това е лоша новина за министър-председателя Мариано Рахой. През есента ще се проведат парламентарни избори, които със сигурност ще проверят дали Народната партия е достатъчно силна да се задържи на власт.

Това е и поредният пример за това как кризата на еврото подхранва надигащата се вълна от настроения срещу Европейския съюз (ЕС), което намира отражение в тези протестни партии.

Този тип напрежение обяснява защо правителството на Рахой търси разширяване на правомощията на Европейската централна банка (ЕЦБ), с които подобно на Федералния резерв в САЩ да придобие двоен мандат за насърчаване на пълната заетост и ценовата стабилност.

„Посоката на политиката на единната валута се оказва неадекватна за определени партньори през последните години“, коментира испанският ежедневник El Pais. Сегашните политики водят до дисбаланс на плащанията и насърчават прекомерната задлъжнялост в някои страни.

Испания, разбира се, е една от страните, които бяха най-тежко ударени от кризата на еврото, като безработицата достигна почти 25%.

Няма да е лесно да отличим национални тенденции в резултатите от местните избори. New York Times ги описва като историческа промяна на политическия небосклон в Испания. Financial Times е по-внимателен, заявявайки, че единствените ясни победители в изборите са „объркването, разделението и непредсказуемостта“.

Но местни обединения на протестните партии в двата големи града също изглеждат като победители.

В Мадрид Мануела Кармена, бивш съдия на 71 г., ще стане кмет, след като доведе обединението от леви партии до електорална победа. Ада Кулау, 41-годишна активистка и лидер на коалицията "Барселона за всички", е готова да замени каталунските партии за независимост при формирането на общинския съвет.

Като цяло гласовете за Народната партия спаднаха до 27% от 38% на местните избори през 2011 г.

Тъй като Подемос не се яви самостоятелно на регионалните избори, не е лесно да се определи колко дял има сред гласоподавателите. Партията обаче е смятана за победител, тъй като според социологическите проучвания в месеците преди вота губеше гласовете на избирателите.

Разкритията за връзките между лидерите на Подемос и режима на Уго Чавес във Венецуела без съмнение накърни силата на партията. Неуспехът на правителството на крайнолявата партия СИРИЗА в Гърция да спечели отстъпки от европейските лидери за преструктурирането на дълга си може би също подкопа ентусиазма на испанското движение против строгите икономии.

Партията, водена от Пабло Иглесиас, трябва да реши дали да влезе в коалиционни правителства в някои региони на Испания или да устои, за да запази силата си сред гласоподавателите за парламентарните избори.

Друга нова партия, дясноцентристката Сиудаданос, основана като опонент на "Каталунска независимост", също спечели след като създаде клонове извън базата си в Каталуния.

Остава да видим дали това разпадане на партийната структура в Испания е само временен феномен или постоянна промяна.

Основните партии ще търсят коалиране с новоиздигналите се движения. Искането на Мадрид за разширяване на правомощията на ЕЦП е очевидно стъпка в тази посока, въпреки че Рахой знае отлично, че това ще бъде отказано от Германия и други страни, които се възползват от небалансираните отношения, бетонирани в еврото.

Но и това няма да се случи навреме, за да помогне на Рахой в парламентарните избори, които вероятно ще се проведат през ноември. Силното представяне на протестните парии в този вот показва, че те ще са в позиция да определят следващото национално правителство.