Как Ангела Меркел може да се окаже неочакваният спасител на Гърция

Eurasia Group продължава с коментара си: „Ако Гърция излезе от еврозоната, не трябва да се допуска тя да се превърне в провалена държава, което ще доведе до граждански безредици и ще позволи засилване на руското влияние. От друга страна, усилията да се улесни евентуален изход чрез ратифициране на връщането й към националната валута (и дори оставяне на възможността за повторно присъединяване към еврозоната по нови валутни курсове) ще доведе до отслабване на юридическия и институционален ред, който лежи в основата на наблюдението, координацията и спасителните механизми на еврозоната. Това ще окуражи и евроскептиците в ключовите страни. ЕС и най-вече Германия ще трябва да ходят по много тънко въже, за да спасят Гърция от самата себе си и в същото време да спасят еврозоната от Гърция“.

През март министърът на отбраната Панос Каменос (член на малкия коалиционен партньор „Независими гърци“) заплаши да „наводни“ Европа с мигранти, ако не се постигне споразумение по спасителния заем. Той добави, че „по-лошото за Берлин е, ако в тази вълна от милиони икономически мигранти има и джихадисти от ИДИЛ“.

Въпреки грозната заплаха на Каменос в нея има и зрънце истина – ако Гърция отново се изправи пред тежка рецесия, болезнена смяна на валута и бум на социални и политически вълнения, тя може да се окаже неспоспобна или нежелаеща да контролира растящия поток от мигранти, които пристигат в Европа през южната ѝ граница.

Според хуманитарната новинарска агенция IRIN 27 000 бежанци и търсещи убежище са пристигнали в Гърция само за първите четири месеца от 2015 г. Това е пет пъти повече от същия период през миналата година. Половината от тази бройка са пристигнали в станата през април, основно през множеството острови на страната. По-голямата част несъмнено търсят безопасност и по-добър живот, но коментарът на Каменос за ИДИЛ не е останал незабелязан в Берлин.

Подобни проблеми са предизвиквали малки кризи в Европа и преди – през 2011 г. по време на кризата с еврото Италия издаде хиляди паневропейски шенгенски визи на мигранти, карайки Франция да заплаши да спре системата. Ако има значителен срив на гръцкия социален и политически ред, ситуацията може да се окаже още по-лоша.

Цената за подкрепа на Гърция кара много германци (и европейците като цяло) да се притесняват. Но това може да се окаже цена, която си струва, ако Гърция представлява действителен риск за сигурността на Берлин – дори ако икономиката на Германия вече не се повлиява от случващото се в Атина.

Германия събра около 1 трлн. евро от данъчни приходи през миналата година. Ерик Дор от IESEG School of Management изчислява, че общата експозиция на федералната република към Гърция може да достигне малко над 70 млрд. евро от двата спасителни заема и други скрити заеми. Което всъщност е 7% от годишните приходи или по-малко от 2% от брутния вътрешен продукт на Германия.

Ако се разпредели целият принос на Германия по петте години от предоставянето на спасителния заем, то той е по-малко от половин процент от производството на страната за целия период. Ако обаче някоя от опасностите по сигурността наистина се сбъдне, на страната може и да ѝ се прииска да беше платила повече. 

Вижте кадри с бежанците в Гърция в галерията на Investor.bg