Камерън, Европа и следите на историята

Признанието на Дейвид Камерън, че не е бил приветстван с особено голяма любов на срещата на Европейския съюз (ЕС) през миналата седмица показа способността на Великобритания да омаловажава ситуациите. Всъщност дългоочваканото искане на министър-председателя за предоговаряне на британското членство в ЕС бе посрещнато с комбинация от гняв и неразбиране, коментира Financial Times.

Исканията на Обединеното кралство (ОК) са без съмнение неприятни за лидерите на останалите страни от ЕС. Но Камерън просто играе поредното действие в няколковековната драма на противоречиви отношения между Великобритания и останалата част от европейския континент.

Дебатът във Великобритания за членството в ЕС повтаря аргументи отпреди 300 г., когато сър Робърт Уолпоул става първият министър-председател на страната. Робърт Томс, историк от Кеймбридж, отбелязва, че Уолпоул, либерал, е вярвал, че Великобритания трябва да играе „важна роля в Европа“, докато опонентите му сред торите са предпочитали „презокеанската търговия, а не ангажименти с Европа“.

Като лидер на съвременните тори Камерън наследява традиционните съмнения на партията по отношение на обвързване с Европа. Уинстън Чърчил, най-великият министър-председател сред торите, веднъж заявява пред Шарл де Гол, че ако трябва да избира между Европа и откритото море, Великобритания винаги ще гледа отвъд Европа.

Дори британските проевропейци често се гордеят с факта, че успяват да избягват най-лошите сътресения на европейския континент. През 1734 г. Уолпоул се хвали пред кралицата: „Госпожо, тази година 50 000 души са убити в Европа, но сред тях няма нито един англичанин“. Аудиенциите на самия Камерън с кралицата може би са включвали подобни въздишки на облекчение заради стабилността на Великобритания по време на най-лошите мигове от кризата на еврото.

Ангажиментът за референдум е отстъпката на Камерън пред политическите сили, които точно както торите през 18 век вярват, че Великобритания трябва да гледа отвъд Европа. Global Britain, една от организациите, водещи кампания за излизане от ЕС, обаче твърди: „Съдбата на Великобритания спря да бъде европейска още преди векове, когато английските заселници започват своята трансатлантическия одисея“.

Подобни твърдения улесняват сравняването на евроскептиците с ретроспективни носталгици. Но има и по-напредничав вариант за поемането на по-глобална насока от страна на Великобритания. Последните няколко години на вътрешни борби и финансов хаос не представят ЕС особено блясково. Най-динамичните икономики в света са в Азия, а най-вълнуващите технологични развития се случват в САЩ.

Истинското възражение по сегашния вариант за напускане на ЕС е просто фактът, че той представя фалшив избор между Европа и останалата част от света. Всъщност Великобритания винаги се е опитвала да бъде както европейска, така и световна сила.

И Уолпоул, и неговите врагове обаче се оказват прави. Торите правилно забелязват, че най-големите търговски и политически възможности на Великобритания са извън Европа. Вигите от своя страна с право вярват, че ще бъде невъзможно да се избегнат европейски „обвързвания“.

През следващия месец Великобритания отбелязва 200-тата годишнина от победата си в най-забележителното европейско "обвързване": битката при Ватерло. Съществува евроскептична версия за Ватерло, която я изобразява като британска победа над амбициозния европейски централизатор: Наполеон. Еврофилската версия обаче посочва, че Уелингтън е командвал мултинационална коалиция и си е осигурил победа само след като прусите пристигат на бойното поле.

Създаването на печеливши коалиции в Европа засега не е особена сила на Камерън. Миналата година в конферентна зала на няколко мили от Ватерло, той понесе голямо поражение, след като се опита да блокира избирането на Жан-Клод Юнкер за президент на Европейската комисия. Британските надежди, че германците ще се притекат на помощ по този въпрос, останаха напразни.

Ако Камерън претърпи още поражения в усилията си да сключи нова сделка с ЕС, тези, които искат Великобритания да напусне Европа, ще съберат още кураж. Те ще твърдят, че не е необходимо обвързването с Европа да включва членство в ЕС. И ще добавят, че ако Великобритания иска да търгува успешно с останалата част от света, ще се справи с това по-добре, ако се освободи от задушаващите европейски регулации.

И двата аргумента звучат правдоподобно, но и двата са погрешни. Фактът е, че всяка друга голяма страна в Европа освен Русия е член на ЕС. Ако Великобритания напусне съюза, тя ще трябва да приема политиките на ЕС, но няма да може да участва във формулирането им. Цената на продължаващия безпрепятствен достъп до единния пазар на ЕС вероятно е приемането на същите онези регулации, от които антиевропейските британци искат да избягат. И накрая, идеята, че регулациите на ЕС пречат на Великобритания да се конкурира на световните пазари, е мит. Износът на Германия към Китай е пет пъти по-голям от този на Великобритания въпреки предполагаемите пречки от членството в ЕС. Истинското предизвикателство за Камерън при предоговарянето се състои в това, което антиевропейските тори едва споменават: запазване на британското влияние в ЕС, докато в същото време страната стои извън еврозоната.

Камерън със сигурност знае това. Неговото предизвикателство е да запази контрол над съвременната партия на торите, докато в същото време поддържа решимостта на Уолпоул да поддържа отношения между Великобритания и Европа.