Животът за компаниите в Европа се обърна с главата надолу. Също като физическите лица финансовите мениджъри на корпорациите са свикнали да плащат, когато искат да заемат парични средства, и да бъдат възнаграждавани за това, че трупат спестявания, пише Financial Times.
Но това вече не е така. Компаниите, особено големите, сега могат да заемат при исторически ниски лихвени проценти. Но пестенето никога не е носило толкова ниска доходност.
Някои банки дори наложиха отрицателни лихвени проценти по депозити, т.е. таксуват корпоративните клиенти за това, че си държат спестяванята при тях. В понеделник HSBC се превърна в поредната банка, която въвежда налог върху парите, държани в кошница от европейски валути.
„Сега финансовите мениджъри трябва да задават въпроса дали има смисъл да държат значително количество пари в балансите си, когато не получават възнаграждение за това“, коментира управляващият директор в звеното за корпоративно финансиране в рейтинговата агенция Moody’s за региона на Европа, Близкия изток и Африка.
В Европа в частност ниските или отрицателните лихвени проценти пораждат допълнителни опасения. Компаниите не харчат паричните си средства вече няколко години и то в момент, в който инвестициите са крайно необходими, за да задвижат слабия растеж.
Въпреки това дори и при лихвени проценти на текущите нива ръководителите на компаниите и техните инвеститори се намират в ситуация а ла „Параграф 22“ – държат много пари в балансите си, които не им носят почти никаква възвръщаемост, но са объркани как да ги използват по-добре.
Сред европейските компании тази главоблъсканица е широко разпространена за разлика от САЩ, където големите парични запаси са концентрирани в няколко компании или сектори. Паричните резерви на европейските нефинансови компании бяха повече от 1 трлн. евро преди година – с 40% повече спрямо 2008 г. Анализаторите вярват, че оттогава има минимално понижение.
Докато редица компании в тези индустрии са все още високо задлъжнели, ниските лихви направиха възможно по-евтиното рефинансиране и много често при по-дълги срокове, с което намаляват общите разходи по обслужване на дълга.
Дългът, емитиран от европейските компании в индекса, следящ представянето на корпоративните облигации - IBOXX EUR, носи среден купон, или фиксирано лихвено плащане, в размер на 3%.
Но средната лихва по тези облигации, закупени на пазара, е 1,1%. Това предполага, че разходите на компаниите за лихви ще бъдат понижени още.
Въпреки че управлението на дълговете може и да е станало по-лесно, това е само едната страна на монетата.
След като HSBC и германската Commerzbank вече дават отрицателни лихви по депозитите, а положителните лихви са на исторически ниски нива, нито една компания не печели значителна доходност по паричните си средства. Това е ситуация, която увеличава безпокойството сред инвеститорите.
Ръководителят на звеното за корпоративни анализи в рейтинговата агенция Standard & Poor’s Пол Уотърс коментира, че, докато компаниите в Европа оперират в среда на ниски лихви вече няколко години, то ходове от рода на този на Commerzbank е целенасочен. Според анализатора ходът стимулира акционерите да провокират мениджърите с въпроса защо не инвестират свободните си парични средства по-добре.
През последните месеци са налице доказателства, че инвеститорите притискат компаниите да обяснят какво ще правят със свободните си парични средства.
Например, френският собственик на Universal Music Group и Canal Plus - Vivendi, трябваше да увеличи дивидентните плащания след натиск от активен американски инвеститор, за да се разпореди с паричните си средства за 15 млрд. евро.
Vivendi може би ще бъде първата от редица компании, които ще бъдат притиснати да адаптират политиките си. В САЩ обратните изкупувания на акции и плащането на дивиденти се покачиха рязко в навечерието на финансовата криза, тъй като компаниите искаха да осигурят подкрепа за цените на акциите си, като обещаваха доходи в момент, в който не можеха да гарантират растеж.
Въпреки че ръстът на дивидентите в Европа изостава значително от този в САЩ, са налице сигнали, че това започва да се променя.
Според S&P дивидентите и обратните покупки на акции от европейските компании, притежаващи инвестиционен рейтинг, са нараснали до над 250 млрд. евро през 2014 г. Това е близо до пика от 2007 г. и с над 100 млрд. евро повече от най-тежките години на финансовата криза.
Използването на свободния кеш за сливания и придобивания също може да спомогне за укротяването на инвеститорите, имайки предвид подобряващото се инвеститорско доверие към сключването на сделки.
Goldman Sachs разкрива, че компаниите, извършили придобивания през 2011 и 2012 г. получиха наказание, съдейки по представянето на техните акции. Но от банката посочват, че през последните две години пазарната реакция се е променила.
И дори да е така активността на пазара на сливания и придобивания, имаща за цел европейски компании, все още е под нивата, характерни за 2005 г.
Налице е още един неочакван ефект от ниските лихвени проценти, който засяга както компаниите, така и акционерите.
„Истинската опасност е, че отрицателните реални лихвени проценти подкрепят активите и инвестициите, които иначе се провалят в среда на по-нормални лихвени проценти“, посочват от Goldman Sachs. „В края на краищата те правят трудна точната оценка на стойността на активите.“
Подобна заплаха може да доведе до създаването на поколение от „зомби“ компании в Европа, предотвратяващи изкореняването на свръхпредлагането от икономиката на региона.
Това, в комбинация с липсата на корпоративни инвестиции, поражда рискове в дългосрочен план.
„Екстремно ниските лихвени проценти и дори отрицателната доходност могат да обезкуражат инвеститорите дори още повече от поемането на рискове заради липса на рентабилност, което да доведе до по-слаба експанзия и създаване на растеж“, предупреждават от S&P.
В момента компаниите може и да се радват на изобилието от евтини пари в Европа, но са налице доста опасности.
11:51 | 14.09.22 г.