Безработицата - огромна заплаха за икономиката на еврозоната

Високите и различаващи се нива на безработица в Европа представляват сериозна заплаха за икономическото здраве на региона в дългосрочен план. За това предупредиха централни банкери и икономисти по време на конференция, организирана от Европейската централна банка (ЕЦБ) и проведена през уикенда, предава MarketWatch.

Изданието посочва, че те не са предложили конкретни мерки по отношение на най-доброто, което може да се направи.

Семинарът на ЕЦБ, който е вторият и част от плановете на банката да го превърне в годишна конференция в курортното португалско селище Синтра, събра централни банкери и икономисти от Европа, САЩ и Азия. Те се опитаха да разнищят причините за високата безработица и упорито ниската инфлация в Европа.

Участниците се спряха обстойно на икономическата концепция, известна като хистерезис. Става дума за намаляване на производството вследствие на слабия растеж, заради който пък расте дългосрочната безработица. Лековете за подобни проблеми обаче притежават фискалните власти, а не централните банкери, които не определят трудовите и други икономически политики. Като цяло на конференцията не присъстваха представители на бизнеса или министри на финансите.

Но президентът на ЕЦБ Марио Драги предупреди, че цената централните банкери да си мълчат е висока. Това важи с пълна сила за еврозоната, където различните страни определят своите собствени икономически и фискални политики, но споделят единна валута и паричен съюз.

„В паричен съюз не можеш да си позволиш да имаш големи и увеличаващи се структурни различния между страните“, каза Драги в събота. „Те имат тенденцията да бъда експлозивни и оттам – могат да заплашат съществуването на паричния съюз.“

Еврозоната е втората по големина икономика след американската. Но в последните години тя се превърна в един от основните проблеми на световната икономика, изправяйки се пред серия от рецесии от 2009 г. насам, вследствие на които безработицата изкачи двуцифрени стойности. Регионът започна да се възстановява, но щетите причиниха големи различия по отношение на безработицата в еврозоната.

В отговор на икономическата стагнация и твърде ниската инфлация през март ЕЦБ стартира програма за изкупуване на облигации на стойност 1,1 трлн. евро по подобие на програмите за количествени улеснения, които провеждат централните банки в САЩ, Великобритания и Япония. Но гъвкавите трудови и продуктови пазари трябва да насочат тази експанзионистична парична политика в нови дейности. Участниците на конференцията се обедниха около тезата, че са нужни още действия на този фронт.

Друго послание от двудневния семинар бе, че докато ЕЦБ таргетира само стабилна инфлация от 2% годишно, за разлика от Федералния резерв на САЩ, който освен това разполага с мандат да максимизира заетостта, ЕЦБ и други централни банки трябва да приемат по-сериозно борбата с безработицата. ЕЦБ трябва да направи това отчасти, за да не допусне супер ниските лихвени проценти и другите приспособителни мерки на паричната политика просто да увеличат цените на активите за сметка на спестителите и разрастване на неравенството.

В доклад, представен на конференцията, главният икономист на Международния валутен фонд Оливие Бланшар подчерта предизвикателствата, пред които се изправят централните банкери, за да изпълнят целите си за инфлацията във времена, в които различията в производството, породени от рецесиите, имат само малък ефект върху инфлацията.

Въпреки широкото съгласие относно спешността за генериране на продължителен растеж и премахване на бариерите през заетостта, специфичните решения бяха оскъдни. С това се подчертава трудността при превръщането на идеите за подобряване на производителността в конкретни предложения, които могат да бъдат одобрени от националните правителства.

Ръководителят на Германския съвет от икономически експерти Кристоф Шмид коментира, че успехът на Германия по време на кризата по отношение на запазване на работните места чрез прехвърляне на работници на непълно работно време няма със сигурност да важи и за други европейски държави, защото германските индустрии са били силно конкурентоспособни въпреки негативния шок за производството през 2009 г.