Действията на Европейската централна банка (ЕЦБ) имат положителен ефект върху инвестициите, потреблението на домакинствата и развитието на потребителските цени, счита президентът на ЕЦБ Марио Драги. В реч във Вашингтон италианецът отново потвърди, че ЕЦБ ще продължи програмата си за покупка на ценни книжа. Въпреки това той призна, че напредъкът в еврозоната в борбата със слабата икономика и прекалено ниската инфлация е колеблив.
„След близо седем години на унищожителна криза фирмите и домакинствата не са склонни да поемат рискове". Поради това ще отнеме известно време преди мерките на ЕЦБ ще доведат до желания успех, заяви Драги.
ЕЦБ започна през март да купува държавни облигации в обем от 60 милиарда евро месечно, за да стимулира икономиката на еврозоната и да докара инфлацията обратно до съответното целево ниво от малко под два процента.
По този начин Драги контрира появилите се отново опасения на финансовите пазари за това, че напоследък положителните икономически данни и повишаването на инфлацията в Европа биха могли да накарат ЕЦБ преждевременно да сложи край на своята програма за закупуване на обезпечени облигации.
Програмата ще продължи до септември 2016 г., потвърди италианецът. „Докато ние вече сме свидетели на значителен ефект от нашите мерки върху цените на активите и икономическото доверие, това, което в крайна сметка е важно, е, че ние виждаме равностоен ефект за инвестициите, потреблението и инфлацията", заяви Драги. „За тази цел ние изцяло ще приложим програмата за покупки, както беше обявено, докато не видим трайна корекция на инфлацията".
"Тъй като използването на нови инструменти може да има различни последици в сравнение с конвенционалната парична политика, по-специално по отношение на разпределението на богатството и разпределението на ресурсите, е все по-важно тези последици да бъдат идентифицирани, претеглени, а когато е необходимо - смекчени", заяви още Драги.
Въпреки това обаче в редиците на ЕЦБ има спорове за полезността на програмата. Така например в четвъртък членът на съвета на ЕЦБ и управител на Бундесбанк Йенс Вайдман за пореден път отправи критика за ефикасността ѝ. „С тази програма централните банки на евросистемата стават най-големите кредитори на държавите, а сливането на паричната и фискалната политика се увеличава. С това може да нарасне и политическият натиск над централните банки при бъдещи парични решения“, поясни той.
20:41 | 13.09.22 г.