Президентът на германската централна банка Йенс Вайдман критикува Европейската централна банка (ЕЦБ), заявявайки, че извънредното финансиране на гръцките банки нарушава забраната за финансиране на правителства. В интервю за германския икономически всекидневник Handelsblatt Вайдман заяви, че централните банки не трянва да решават кой да влиза и кой да излиза от еврозоната.
Гръцките банки използват механизма за спешна ликвидна помощ ELA от централната банка на страната. ЕЦБ повишава тавана на финансирането всяка седмица. В сряда таванът бе вдигнат с 1,1 милиарда евро до 80 милиарда евро.
"Решението за бъдещето на Гърция във валутния съюз трябва да бъде взето от политиците", заяви Вайдман пред Handelsblatt. На въпроса дали той може да е готов да се спре спешните заеми (ЕLА) за гръцките банки, като по този начин принуди Гърция да излезе от еврозоната, Вайдман каза, централните банки не са „отговорни за състава на паричния съюз или за предоставянето на помощи".
„Като се има предвид забраната за парично финансиране на страните, не мисля, че е добре банките, които нямат достъп до пазарите, да получават заеми, с които финансират облигации на правителството си, което пък няма достъп до пазарите, заяви Вайдман. март Йенс Вайдман предрече "хаотичен фалит" за Гърция, ако тя не спази ангажиментите си. В интервю за германското списание Focus Вайдман заяви, че на Гърция ѝ остава малко време, за да бъде намерено решение на нейния проблем.
Същевременно Вайдман счита грижите за едно дефлационно развитие в Европа за неоправдани. „Очаквам, че икономиката в Европа ще се възстанови и в хода на това отново ще има инфлация, не на последно място защото и ефектите от цената на петрола ще намалеят“, заяви той пред Handelsblatt.
„С това ще се повишат и дългосрочните лихви. Дефлационната опасност, която допреди няколко месеца се дискутираше, вече не е обект на дискусии“, добави той.
Програмата за изкупуване на държавни облигации (QE) шефът на Бундесбанк счита не само за ненужна, но и за опасна. "Постоянно се поставя въпросът дали с оглед на нашата основна цел за ценова стабилност програмата е наложителна и как ще се оценят рисковете и страничните ефекти, които една такава програма неизбежно ще донесе", каза той.
„С тази програма централните банки на евросистемата стават най-големите кредитори на държавите, а сливането на паричната и фискалната политика се увеличава. С това може да нарасне и политическият натиск над централните банки при бъдещи парични решения“, пояснява той.
През
В края на април пък германецът призова Гърция да изгради функционираща администрация. В своя реч на финансово събитие в Есен банкерът заяви, че „решаващо за страната е да се работи за функционираща администрация, която да насочи икономиката и държавните финанси към един стабилен курс, и преди всичко да се изгради доверие за един надежден курс на реформите“