Правителствата от еврозоната обмислят възможността за отпускане на общ пакет от помощи за Гърция, за да се смекчи краха на икономиката на страната, ако тя бъде принудена да напусне валутния съюз. За това съобщава Bloomberg, позовавайки се на двама души, запознати с дискусиите.
Гръцкото правителство не очаква да има нужда от подобна помощ. Премиерът Алексис Ципрас заяви, че Атина не обмисля напускане на валутния блок и е фокусирана върху получаването на помощта, с която да се избегне изпадането в неплатежоспособност.
Въпреки това европейски представители обмислят механизми, които да опазят Гърция както в политически, така и в икономически аспект в случай с раздяла с еврото, за да се предпази останалата част от валутния блок от заразяване, казва един от източниците на агенцията.
"Винаги има план Б", заяви Филипо Тадеи, икономически съветник на италианския премиер Матео Ренци, в интервю за Bloomberg в Рим във вторник, без да се позовава конкретно на пакет от помощи. "Но трябва да си зададете въпроса кой е способен да се намеси в такъв случай. И мисля, че ако започнете да правите списък, ще разберете много бързо, че този списък е много кратък".
Въпреки че финансовите министри от еврозоната приветстваха напредъка на Гърция по време на среща в Брюксел в понеделник, политиците са загрижени за това дали Ципрас ще може да получи подкрепа за отстъпките, които страната трябва да направи.
Преди да бъдат извършени каквито и да е плащания, Гърция трябва да представи цялостна програма за икономически реформи, която да спечели одобрение от нейните кредитори, да си осигури одобрението на финансовите министри от еврозоната, а след това да получи одобрение от някои парламенти - в Берлин и на други места. Гръцкият финансов министър Янис Варуфакис заяви в понеделник, че страната му може да изчерпи парите си в брой в рамките на няколко седмици, освен ако междувременно не получи финансова подкрепа.
Мишел Рейнс, говорител на холандския министър на финансите Йерун Диселблум, който ръководи срещите на финансовите министри от еврозоната, заяви, че няма да прави коментар по темата.
Междувременно Европейската централна банка (ЕЦБ) е увеличила спешното финансиране на гръцките банки, което показва, че тегленето на депозити вероятно се ускорява на фона на забавянето на преговорите за спасителния план на страната.
ЕЦБ е повишила тавана на механизма за спешна ликвидна помощ, известен със съкращението ELA (Emergency Liquidity Assistance), с около 1,1 млрд. евро в сряда, твърдят източници, запознати с решението.
В момента таванът на ELA е 81 млрд. евро. ЕЦБ, която играе няколко роли в гръцката криза, сред които тази на "спасителен пояс" за банките, изглежда все по-малко благоразположена към Атина, чиито преговори за необходимите реформи особено много се проточиха, отбелязва DPA.
От февруари насам ЕЦБ, която всяка седмица преразглежда отпусканата сума, подпомага гръцките банки само по линия на ELA.
С новите средства гръцките кредитори сега разполагат с буфер от около 3 млрд. евро, посочва източникът. Седмичните вливания на спешна ликвидна помощ имат за цел да покрият отлива на депозити, като буферите на ликвидност се поддържат на ниво от около 3 млрд. евро, за да дадат време на Bank of Greece и ЕЦБ да реагират в случай на спешност.
Междувременно ЕЦБ вече не приема за гаранции гръцките държавни облигации. Така директният канал на гръцките банки до свежите пари на банката във Франкфурт бе отрязан.
Заради все още нерешената дългова криза в последните дни много гърци изтеглят парите си от банките. В последните седмици отливът на капитали обаче се забавя. От февруари до март банковите депозити са се свили с 2,5 млрд. евро до 145 млрд. евро, както става ясно от данни на ЕЦБ. През февруари отливът спрямо предния месец бе за 7,8 млрд. евро.
13:38 | 14.09.22 г.