България настоява нейната съседка Гърция да изпълни своите задължения за плащанията и да подобри бюджетните си показатели, пише германският вестник FAZ.
"Важно е страната да започне да икономисва и най-накрая да започне обещаните реформи“, заявява българският президент Росен Плевнелиев в интервю за изданието.
„Който получава заеми, ще трябва също така да ги връща“, призовава държавният глава. „В противен случай Атина дава опустошителен пример за частните домакинства, фирмите, но и за другите правителства: че човек може да харчи пари безотговорно, без да се налага да отговаря за това“.
За разлика от президента на Германия Йоахим Гаук Плевнелиев не показва разбиране, че Гърция има право на репарации за претърпяна по време на Втората световна война несправедливост. „Ние вярваме, че този подход не е правилен, темата отдавна е уредена", казва Плевнелиев пред FAZ. Той също така предупреждава, че Европа обръща твърде малко внимание на Балканите и оставя региона да бъде завладян от руското влияние.
По думите му има риск политиката на Москва да се наложи над волята на хората в Югоизточна Европа и да предизвика "нова нестабилност". За да направи региона по-малко зависим от руските доставки на суровини, ЕС трябва да създаде местен енергиен пазар на Балканите, предлага Плевнелиев. „Газът не трябва да бъде оръжие, а само стока".
Заседанието на министрите на финансите от еврозоната в понеделник няма да бъде решаващо за Гърция, макар че вече е постигнат напредък. Това заяви в Рим председателят на Еврогрупата Йерун Диселблум, цитиран от Ройтерс.
"Необходимо е повече време", обясни пред журналисти министърът на финансите на Холандия след среща с италианския си колега Пиер Карло Падоан.
"Трудно е да се предвиди изходът от срещата на Еврогрупата в понеделник, но се надявам, че ще постигнем споразумение в разумни срокове", изтъкна от своя страна Падоан.
Запитан за възможността за преструктуриране на гръцкия дълг, Диселблум обясни, че облекчаване на този дълг, но не и отписване, е "ангажимент, обещание", дадено на Гърция през ноември 2012 година и че то "все още е валидно", при условие че Атина изпълни всичките си ангажименти.
Евентуално облекчаване на гръцкия дълг може да се изрази примерно в преструктуриране на падежите или в размяна на облигации, посочва по-рано Диселблум в интервю за вчерашния брой на Monde.
"Отписването" би било по-радикална инициатива, която ще принуди кредиторите на Гърция, сред които са европейските страни, Международният валутен фонд (МВФ) и Европейската централна банка (ЕЦБ), да впишат загуби в своите баланси - което европейците засега не желаят.
"Дискусията за облекчаването на дълга не е табу. Единственото нещо, което е невъзможно политически, е отписване на номиналната стойност (около 320 милиарда евро)", отбеляза Диселблум.
Междувременно в Гърция избухна скандал заради възможно политическо назначение с връзки. Гиоргос Ципрас бе назначен за генерален секретар за международни икономически отношения в гръцкото външно министерство, става ясно от обява в местния Държавен вестник. Приликата в имената не е случайна – Гиоргос е братовчед на гръцкия премиер Алексис Ципрас.
Според редица опозиционери това е само върхът на сладоледа. Консервативният депутат Милтиадас Варвицитис представи в парламента дълъг списък с подобни назначения, предава DPA. В него има съпрузи, братя и сестри, деца и партийни ветерани, които заемат висши държавни постове.
02:57 | 14.09.22 г.