Всички са наясно, че сред затъналите в дългове страни в най-тревожна ситуация са Аржентина, Гърция и Украйна. Инвеститорите обаче добавят и една нова държава в негативния списък – Турция, пише Bloomberg.
Под ръководството на президента Реджеп Тайип Ердоган, който дойде на власт като министър-председател през 2003 г., от началото на този век Турция се радва на силен икономически растеж и изпълнени обещания за благоденствие.
Ситуацията обаче вече не е същата. За пръв път през това десетилетие Турция страда едновременно от бавен икономически растеж, спад на пазарите на облигации и акции, валута, която удря дъното и все по-ниско доверие към кредитоспособността. Това е и причината инвеститорите вече да показват все по-малко доверие към Ердоган и приближените му.
От началото на годината турската лира се обезцени с 13,12% спрямо долара, което е най-лошият резултат сред 31-те валути, следени от Bloomberg. Това обаче не е всичко. Ако оценката се направи на базата на очакваните колебания на лирата или на залозите по бъдещата ѝ стабилност, турските пари се движат към нестабилност много по-бързо, отколкото която и да е друга валута.
Междувременно докато акциите на компании от други развиващи се пазари се покачват, турските корпоративни книжа се сриват. От началото на годината нивата на акциите на 30-те турски компании, част от националния индекс BIST, спаднаха с 15,6%. За сравнение бенчмаркът на акциите от всички развиващи се пазари се е покачил с 10,9%. Акциите от развиващите се пазари в Европа, Африка и Близкия изток също се покачват с около 8,9%, посочва Bloomberg.
Кредитоспособността на Турция също пада. Цените на суаповете за кредитно неизпълнение бързо се вдигат. Това е застраховката, която притежателите на облигации купуват, за да се предпазят от загуби. По този фактор единствените страни, чийто дългове предизвикват повече съмнения през последните три месеца, са Аржентина, Гърция и Украйна.
Най-лошото е, че икономическото развитие на Турция е в застой. До края на 2014 г. растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната е спаднал до 2,58%, което е една пета от най-високите му нива от 2010 г. Показателно е, че в сравнение със същия период миналата година ръстът на БВП е по-нисък от средната си пълзяща стойност за последните 12 тримесечия, което се случва за първи път от 1997 г. насам. Дори по време на рецесията, предизвикана от финансовата криза през 2008 г., ръстът на турския БВП беше под средната си пълзяща стойност в продължение на само 10 последователни тримесечия.
Икономистите смятат, че БВП на страната ще отбележи ръст от 3,3% тази година, 3,8% през 2016 г. и 4% през 2017 г. Очевидно е, че тези резултати са силно посредствени в сравнение с резултатите за последните 15 години, когато ръстът на БВП достигна 12,59%.