В основата на икономическата криза в Гърция е един типично гръцки проблем: дълбоко вкорененото нежелание на страната да се модернизира, пише за сайта project-syndicate.org Андерс Борг, бивш външен министър на Швеция и председател на инициативата Глобална финансова система към Световния икономически форум.
Гърция е била подложена на продължителна доминация от страна на Османската империя. Нейните политически и икономически мрежи са дълбоко корумпирани, като така и не е възникнала меритократична (според заслугите – бел. ред.) бюрокрация. Въпреки че доверието в държавните институции ерозира, се настани култура на зависимост.
Гърците, може да се твърди, не са спечелили правото да бъдат спасени. И въпреки това един гръцки изход от еврозоната, не е най-добрият вариант както за Гърция, така и за ЕС. Без значение дали гърците заслужават помощ, в интерес на Европа е тя да им помогне.
ОИСР, Европейската комисия, Международният валутен фонд и Световната банка подчертават в своите доклади фундаменталната неспособност на икономиката на Гърция да генерира дългосрочен устойчив растеж. Образователната система на страната не е оптимална, а е и недофинансирана. Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност са недостатъчни. Експортният сектор е малък. Ръстът на производителността е бавен.
Голямата регулаторна тежест в Гърция, както е описано от показателите на Световната банка за местната бизнес средата, представлява значителна бариера за навлизане в много сектори, ефективно затваряйки цели индустрии и професии за конкуренцията. В резултат на това икономиката на Гърция има проблем с преразпределянето на ресурси, включително работници, като се има предвид липсата на гъвкавост на пазара на труда.
След като Гърция бе пусната в еврозоната, уеднаквяването на лихвите, заедно с надутите цени на имотите, подхрани увеличаването на задлъжнялостта на домакинствата и причини прегряване на строителния сектор, поставяйки икономиката на неустойчив път. В годините преди началото на финансовата криза дефицитът по текущата сметка и високите цени на активите вдигнаха ръста на БВП до 4,3%. Междувременно публичните разходи нараснаха до шведските нива, докато приходите от данъци останаха средиземноморски.
През осемте години, през които бях в Съвета по икономически и финансови въпроси на ЕС, работих заедно със седем гръцки министри, всеки един от които в някакъв момент призна, че дефицитът на страната трябва да бъдат ревизиран нагоре. Всеки път министърът подчертаваше, че това повече няма да се повтори, но се случваше отново. Всъщност бюджетният дефицитът за предкризисната 2008 г. в крайна сметка беше ревизиран до 9,9% от БВП – с повече от 5 пункта над първоначално представения на Съвета.
И въпреки това, колкото и зле да са икономиката и политическата култура в Гърция, последиците от излизането на страната от еврозоната са твърде мрачни. В крайна сметка този резултат ще бъде в резултат на политическо решение, като европейските ценности, които са заложени при такова решение, надхвърлят по значимост всякакви икономически съображения.
Като за начало гръцки изход от еврото би бил съкрушителен удар за Гърция. Без подкрепата на Европейската централна банка банковата система на страната ще бъде изключен от международните пазари. Общата ликвидна помощ на евро-системата за Гърция доближи 90 милиарда евро в началото на 2015 г. Правителството ще трябва да затвори банките в продължение на седмица или две, да напечата нова валута, строго да ограничи достъпа на домакинствата да депозитите им, и да въведе капиталов контрол. Когато пазарът отвори отново драхма ще се обезцени с 30-40% преди да намери равновесие.
Нещата могат да се влошат от прерастването на икономическата криза в политически срив, което ще направи невъзможно да се предприемат структурните реформи, от които Гърция отчаяно се нуждае. Всъщност една от основните причини за дълбоките икономически проблеми на страната е нейната нефункционална политическа система. Периодът на фискално преструктуриране - по време на който дефицитът бе намален от 9,9% от БВП през 2008 г. до 8,9% през 2012 г. - вече предизвика значителни граждански вълнения. По-дълбока икономическа криза може да предизвика рязко покачване на социалната и политическа нестабилност. Изваждането на една толкова несигурна демокрация от еврозоната би било много безотговорно.
Европа трябва също да вземе предвид геополитическата среда. Повишеното напрежение, причинено от конфликта в Украйна, рискува да дестабилизира други части на континента. Отстраняването на Гърция в такава нестабилна международна среда ще остави региона по-уязвим по отношение на тези (особено сегашните лидери на Русия), които вярват, че ще имат полза от по-слаба, по-малко обединена Европа.
Кризата в Гърция повдига по-важни въпроси от това дали държавата заслужава да бъде спасена от европейските данъкоплатци. На карта са поставени основни ценности и стратегически съображения, които са в центъра на европейския проект. Европа е просто по-европейска със стабилен партньор в Атина.