Европейското законодателство - инструментът срещу капризите на Путин и Газпром

Европейското законодателство доказа, че е мощен инструмент срещу капризите на Владимир Путин и „Газпром” – действа като внимателно напомня на страните членки какво могат да загубят, нарушавайки правилата, пише в свой анализ за EUObserver анализаторът Сижбрен де Йонг.

Според него две държави – Унгария и България, вече усетиха това и ще бъдат по-внимателни. Но и самата Русия променя курса, особено след разтърсващите санкции и изправянето пред защитната законодателна стена на Европа, допълва анализаторът.

Сега „Газпром” масово започна да сключва сделки със страни извън ЕС, но те от своя страна успяват да се възползват от по-слабите позиции на Кремъл в преговорите.

Така се стигна до „Турски поток” – желаещ да покаже на Европа, че няма нужда от нейните правила и регламенти, руският президент Владимир Путин спря „Южен поток” и насочи тръбите към Турция.

Отказът от плановете за „Южен поток” изненада мнозина, включително и страните по проекта, отбелязва още изданието. Газопроводът беше сочен като ключов геополитически проект на „Газпром” в Европа, макар и заради високата си цена да имаше съмнения за неговата икономическа обосновка.

Плановете сега са руският газ да мине по тръби, положени по дъното на Черно море, но вече излизащи на турския бряг, да достигне до газов хъб на турско-гръцката граница и оттам – ако европейците желаят, да достигне до европейския пазар.

„Хитър план? Помислете отново”, коментира де Йонг. Според него заради проекта „Турски поток” Турция вече успя да си издейства 6% отстъпка от цената на природния газ и ще се стреми към още. „Освен това Турция не е Украйна и не е податлива на натиска, който Москва упражнява върху Киев през годините”, допълва анализаторът.

Влизайки на турския пазар, „Газпром” пък се изправи пред конкуренция от страна на Азербайджан, а потенциално и от Иран. Ако бъде постигнато споразумение по ядрената програма на Техеран, възможностите Европа да получава газ от Иран вече стават реалност.

В своя коментар де Йонг посочва още, че сделката с Турция много напомня на газовите споразумения, постигнати между Пекин и Москва през миналия май. Те бяха определени от Русия като „сделката на века”, но за анализатора това не е така, защото за да докаже, че няма нужда от Европа, „Газпром” е обещал значителни отстъпки.

Руските позиции са разклатени още и от ниската цена на петрола на международните пазари, а кризата в Украйна пък ускори плановете на ЕС за изграждане на своя Енергиен съюз.

Нещо повече, Европейската комисия скоро ще поведе и своята антимонополна битка срещу „Газпром”. Компанията е обвинена за по-високите цени на природния газ за Източна Европа, заключава авторът.