Ще оцелее ли еврото на фона на гръцката криза?

Последните събития около Гърция отново повдигнаха съмнения за оцеляването на еврото в дългосрочен план, пише в свой анализ Reuters.

Коментарите за фалит на Гърция или излизането на страната от валутния съюз все пак идват на фона на новините, че след седем години на финансова и икономическа криза нещата в еврозоната се обръщат, а вътрешните дисбаланси могат да започнат да намаляват, пише агенцията.

За много от евроскептиците обаче още с избирането на правителството на Алексис Ципрас е започнало началото на разрушаването на 19-членния валутен съюз, в който южните страни се бунтуват срещу строгите икономии, а пък Германия, която е основният платец, настоява да не бъде давана допълнителна помощ.

Споразумението за удължаването на програмата на Гърция с четири месеца не успокоява опасенията, че Атина, която е най-слабото звено в еврозоната, може и да не изпълни своите задължения към европейските кредитори, се посочва още в анализа.

Reuters припомня, че страните от еврозоната не могат да девалвират своята валута, когато икономиката започне да губи конкурентоспособност. Няма и механизъм за големи фискални трансфери между отделните членове на съюза. Така единствената възможност за подобряване на конкурентоспособността на съюза е „вътрешна девалвация” от страните в периферията на еврозоната, включващи намаляване на реалните заплати, на пенсиите и на публичните разходи. Това е коствало още и масова безработица и социално напрежение.

Всъщност именно тези мерки подхраниха радикалните сили на политическия протест и дори „напускането на демократичните пътища”, при това не само в Гърция, допълват още авторите.

Според тях при вътрешната девалвация в периферията, съчетана с липсата на инфлация в ядрото на еврозоната, малко вероятно е процесът да бъде икономически и политически устойчив.

На този етап Германия не желае да види нито по-висока инфлация, нито опрощаване на дългове, нито трансгранични фискални трансфери или издаването на общи за еврозоната облигации.

„Изглежда стратегията за еврозоната е да се изчака, докато нещо не се промени”, коментират британски анализатори, цитирани от агенцията.

В анализа се посочва още, че Европейската централна банка досега е действала в ключови моменти, за да задържи еврозоната цяла. През 2012 година институцията обеща да направи каквото е необходимо, за да спаси единната валута, а сега стартира програмата си за изкупуване на държавни облигации. Целта е да стимулира икономиката и да предотврати дефлацията.

Това действие само „купува време” за правителствата, през което те да извършат икономическите реформи, които ще намалят пропастта в конкурентоспособността между европейските икономики. Някои страни – като Франция и Италия, обаче не успяха да се възползват от тази спасителна глътка въздух.

И все пак - зараждащото се циклично възстановяване на еврозоната, подпомогнато от ниските цена на петрола, слабото евро и печатането на пари от ЕЦБ, може да стесни дисбалансите, които накараха скептиците да предричат разпад на еврозоната.

Reuters посочва още, че в последните месеци е ясно, че Испания и Ирландия записват най-големия икономически ръст в еврозоната, работните заплати в Германия растат по-бързо от инфлацията и дават тласък на потребителските разходи. На този фон във Франция и Италия започват дългоотлагани реформи. Обнадеждаващ знак е и че кредитирането на бизнеса в Италия и Испания се увеличава.