Бивши комунистически страни, влезли в еврозоната с цената на дълги години драстични икономии и болезнени реформи, изпитват малко симпатии към свръхзадлъжнялата Гърция и не искат да я финансират, информира Франс прес.
В интервю за в. Financial Times словашкият премиер Роберт Фицо грубо отхвърля възможността за каквато и да било помощ от страната му за Гърция. Той изтъква, че ще му бъде невъзможно да обясни на хората с техните ниски заплати и пенсии, че бедната Словакия трябва да субсидира Гърция.
Словакия е член на еврозоната от 2009 година и още през юни 2012 година заплаши, че ще поиска излизането на Гърция, ако не прилага драстичните икономии от международния план, в замяна на финансовата помощ, която я спаси от фалит, припомня АФП.
Според бившата съветска република Естония, станала член на валутния съюз през 2011 година, евентуално излизане на Гърция от еврозоната би имало слабо отражение върху европейската валута. Еврото е в по-добро състояние в сравнение с периода на кризата с гръцкия дълг, коментира днес естонската министърка на финансите Марис Лаури.
Естония влезе в еврозоната преди другите две балтийски страни - Латвия (2014 година) и Литва (през януари 2015 година).
Латвийската икономика се срина с близо 25 процента през 2008-2009 година, но успя да се възстанови благодарение на спасителен план на МВФ и ЕС, предвиждащ драстично намаляване на пенсиите и на заплатите в държавния сектор. Гражданите на Латвия са на мнение, че за Гърция и другите затънали в дългове страни има само един път - драстичните икономии и дълбоки структурни реформи.
Това мнение споделя бившият литовски премиер Андрюс Кубилюс, който сам пожертва 25 процента от заплатата си през 2009 година. Според него политиката на драстични икономии е била единственият лек за страната. "Не виждам причина гърците да не го приложат", допълва той, като предупреждава, че гръцкият популизъм е опасен за Европа. (БТА)
03:59 | 13.09.22 г.