Разумната финансова политика за всеки един човек или семейство е да харчи по-малко, отколкото изкарва. Така се спестяват пари, които могат да бъдат използвани за друга цел – покупка на кола, жилище или просто почивка. Когато става дума за държави, натрупването на пари в края на месеца или година е излишък, а недостигът – дефицит.
Европейският съюз има правило, според което максимално разрешеният бюджетен дефицит за страните членки е 3% от брутния им вътрешен продукт (БВП) за година. Като всяко правило и това много често е нарушавано, поради различни причини.
Европейската комисия (ЕК) обяви миналия месец нова политика за това как ще надзирава бюджетните правила на съюза. В момента те задължават страните да поддържат бюджетните си дефицитите под 3% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Страните от ЕС прекараха последните пет години в орязване на бюджетните дефицити, които бяха раздути от икономическата криза, като увеличаваха данъци и намаляваха разходи, което попречи на икономическия ръст и повиши рязко безработицата в голяма част от съюза.
С отслабването на напрежението на финансовите пазари след пика на дълговата криза в еврозоната през 2012 г., комисията промени интерпретацията си на бюджетните правила в опит да минимизира негативния икономически ефект от орязването на разходите. Съобщението от вторник до някаква степен формализира тази позиция, като в същото време предлага някои нови политики.
Страните, които най-често не са постигали целта за бюджетен дефицит са Гърция, Франция, Ирландия, Малта и Полша, които от 1997 г. до 2015 г. включително са имали бюджетен дефицит над 3% 11 години. Дори и в момента някои от тези страни отказват да гласуват по-консервативни бюджети и да орежат разходите, за да се вместят във възможностите си.
Новото крайноляво правителство в Гърция дори си е поставило за цел именно повишаване на дефицита и прекратяване на политиката на икономии. Франция също не планира в близките години да намали дефицита под 3%.
С малко по-добри резултати следват Португалия и Великобритания, които 10 години са планирали разходната част на бюджетите си над възможностите си и са достигнали дефицит над 3% от БВП.
На обратния полюс са фискално отговорните страни, сред които е и България. Страната ни само две години е имала дефицит над 3% и се нарежда в една категория със страни като Финландия с 1 година, и Естония, Люксембург и Швеция с нула години.
Графиката показва в колко години страните от Европейския съюз са имали дефицит над максимално разрешените от Европейския съюз 3%: