След дълъг дебат за използването на спорната фракинг технология в Германия федералното правителство публикува проектозакон, позволяващ спорния метод за добив на природен газ при определени условия и в изолирани случаи, предава онлайн изданието Euractiv.
Германският министър на околната среда Барбара Хендрикс прави всичко възможно, за да разсее опасенията за спорната технология за добива на газ. „По този начин ние прилагаме най-строгите правила, които съществуват във фракинг индустрията", гарантира Хендрикс.
Новият закон ще вдигне летвата относно разрешителните за фракинга, като той ще е възможен при най-строги изисквания, а най-висок приоритет ще имат околната среда и опазването на питейната вода. Според Хендрикс най-ранната възможна дата за започване на процедура ще бъде през 2019 г., тъй като първо трябва да бъдат проведени тестови сондажи, за да се съберат необходимите знания за технологията.
Законопроектът обаче смекчава една основна точка от насоките на законопроекта, предложен през лятото, в който фракингът беше напълно забранен до 2021 г., с изключение на проучвателни сондажи за научни цели. В изключителни случаи търговският фракинг може да бъде разрешен след успешно проведено проучване и одобрението на специална шестчленна комисия
След периода на забрана, ограниченията ще бъдат преразгледани въз основа на новите научни открития. Ето защо редица екологични организации остават критични към текстовете.
„Фракингът в шисти е свързан със значителни рискове за подпочвените води и стабилността на подпочвения слой. Непонятно е защо сега той се разрешава", каза Саша Мюлер-Кренер, федерален управляващ директор на германската организация за опазване на околната среда Deutsche Umwelthilfe (DUH).
Той счита законопроекта, представен от Хендрикс и министъра на икономиката Зигмар Габриел, за изпълнен с дупки и съмнителен от правна гледна точна. Процедурата за търговския фракинг била непропорционална на вече предвидимите рискове, заяви директорът на DUH.
"Вместо да се стреми да изследва и популяризира допълнителните изкопаеми ресурси в Германия, федералното правителство трябва да се съсредоточи върху последователното прилагане на енергийната революция", каза Мюлер-Кренер.
Новите текстове ограничават до известна степен добива до дълбочина до 3000 м, до която биха могли да бъдат застрашени подпочвените води и питейната вода. Позволен обаче остава преди всичко действащият в провинция Долна Саксония конвенционален фракинг в много дълбоки пластове, като пясъчници. За него и в бъдеще не трябва да се изисква ОВОС. Освен това ще бъде разрешено на провинциите да приемат допълнителни правила.
Дава се и позволение за тестване на метода и на по-малко от 3000 метра. Дали рисковете от фракинг са управляеми и могат да бъдат разрешени за търговски цели на по-малка дълбочина, ще се оценява от жури от шестима експерти, назначени от федералното правителство. Според становището на DUH по този начин федералното правителство делегира защитата на държавата на Комисия, чиято неутралност е под въпрос и която по никакъв начин не е демократично легитимирана. Три от шестте институции, които са определени да излъчат експерти, в миналото открито са се застъпвали за използването на спорната технология.
Първите спекулации за възможните промени във федералната република се появиха през лятото, когато Financial Times писа, че Германия ще вдигне забраната за добив на шистов газ чрез фракинг през 2015 г., за да намали газовата си зависимост от Русия.
В края на 2014 г. и агенция Ройтерс разпространи текст на предполагаем нов проектозакон на германското екологично министерство, който почти на 100% се припокрива със сегашните текстове.
Засега е известно, че Германия притежава около 2,3 трлн. куб. метра шистов газ, а годишното потребление възлиза на около 80 млн. куб. метра. Различни проучвания сочат, че при достигане на максималния добив на шистов газ страната ще удовлетворява 35% от потребностите си от газ по този начин. В момента страната задоволява сама около 10% от нуждите си от газ. Заради несигурния метод и дебатите за фракинг методите в САЩ обаче през последните години властите почти не разрешаваха нови сондажи.
Wall Street Journal подчертава, че в Германия се използва фракинг от 60-те години на миналия век, за да се максимизират добивите от конвенционалните залежи на синьо гориво. Германците обаче нееднократно са изразявали опасенията си за евентуално замърсяване на водите заради разработването на неконвенционални въглеводороди.
В края на 2013 г. двете големи коалиционни партии - Християндемократите на канцлера Ангела Меркел, и социалдемократите, се споразумяха да наложат мораториум върху хидравличното разбиване за добив на шистов газ.
През лятото на 2014 г. обаче тогавашният еврокомисар по енергетиката Гюнтер Йотингер препоръчва на страната да не се отказва от добива на шистов газ. И преди Йотингер е предупреждавал Берлин да не изключва възможностите за добив на шистов газ.
Еврокомисарят винаги е изтъквал, че добивът на шистов газ може да намали зависимостта на Германия и Европа от доставките на руско синьо гориво, припомня euractiv.com. Според него Европа може да задоволява една десета от енергийните си нужди чрез фракинг на шистов газ, ако преодолее опасенията си.
17:14 | 11.09.22 г.