Директорът на Института за макроикономически изследвания (IMK) към германската фондация Ханс Бьоклер Густав Хорн счита, че еврозоната върви към края си, ако партньорите от ЕС продължават да се придържат към непреклонното си отношение към Гърция. „Еврозоната се е насочила към конфликт с огромна експлозивна сила“, заявява Хорн пред германското икономическо издание Handelsblatt.
Ако Гърция осъществи заплахата си и сложи край на плана за строги икономии, като престане да обслужва дълга си, останалата част от еврозоната ще изпита сериозни затруднения.
„Ако зоната остане на сегашната си линия за икономическа политика, която обещава само комбинация от строги икономии, структурни реформи за сметка на работниците и навременно обслужване на дълга, в сегашния си вид еврозоната върви към края си", казва Хорн. Вероятността Гърция да не може да обслужва дълга си, ще се равнява на "точно 100%".
Ето защо трябва да има „способност да се правят компромиси", твърди Хорн. При това гръцкото правителство трябва да знае, че не може да получи всичко. „Да харчиш повече, докато в същото време вече не обслужваш дълга си, е непоносимо за европейския данъкоплатец", заявява директорът на IMK. Но и другите правителства ще трябва да признаят, че тяхната политическа стратегия се е провалила.
„По-специално строгият курс към мерките за икономии доведе до обедняване на изпадналите в криза страни, а не до възстановяването им", казва Хорн. „Затова е целесъобразно да се даде на Гърция повече свобода на действие по отношение на държавните разходи и едновременно да се настоява за договореното обслужване на дълга". Първото ще съживи гръцката икономика и следователно да направи възможно договореното изплащане на дълговете. „Без да има корекция във фискалната политика едно подстригване на дълга ще е е неизбежно", казва още икономистът.
За разлика от Хорн друг виден германски икономист – Ларс Фелд отхвърля възможностите за компромиси с правителството в Атина. „Има ситуации, в които политическият резултат от преговорите няма да бъде компромис между двете позиции, а просто настоящата правна позиция", казва членът на Консултативния съвет по въпросите за икономическата политика на федералното правителство пред Handelsblatt. „Новото гръцко правителство трябва да осъзнае, че само продължаването на сегашната спасителна политика на европейските партньори е възможно, или страната ще трябва да се рефинансира със собствени сили".
Същевременно Фелд предупреди Гърция да не излиза от еврозоната (т. нар. "GREXIT"). „Гръцкото правителство продължава да играе на сляпа баба, без да осъзнава, че е време за кооперативно поведение", казва Фелд. "A фактическият GREXIT като последица от тази политика ще е вреден особено за Гърция, докато еврозоната би могла да се справи с такъв сценарий", твърди икономистът.
Новият гръцки премиер Алексис Ципрас повтори междувременно своята позиция. След среща с австрийския канцлер Вернер Файман във Виена Ципрас отново отказа удължаване на изтичащата в края на февруари спасителна програма и свързаните с нея мерки за строги икономии. Ципрас предупреди, че ако правителството му не успее да осъществи плана си, това би укрепило антиевропейските сили и десните екстремисти. Той изрази същевременно увереност, че Гърция скоро ще постигне споразумение с европейските си партньори. Същевременно германският канцлер Ангела Меркел призова Атина да има ясен подход към решаването на дълговата криза. „Това, което има значение, е онова, което Гърция ще сложи на масата. Онова, което ще представи на срещата на еврогрупата, или няколко дни по-късно", каза Меркел в понеделник във Вашингтон. „Германската политика е насочена към това Гърция да остане член на еврозоната", каза тя. Но в основите на германската политика е разбирането, че освен финансова солидарност на европейците трябва да са налице и собствените усилия за реформи.
Всичко за Гърция четете тук!
12:55 | 14.09.22 г.