Страни като Испания и Италия имат най-голяма полза от настоящия период на ниски лихви, показаха изчисления на Capital Economics, публикувани в петък. От компанията добавиха, че тези страни са също така най-уязвими от потенциално покачване на доходността на облигациите, пише WBP online.
Южните страни от еврозоната печелят най-много от сегашните по-ниски разходи за финансиране на държавите, пише в изследването на Capital Economics. Въпреки това тези страни, заедно с Япония, са най-уязвимите, когато доходността по облигациите се повиши в бъдеще.
„Не е изненадващо, че страните, които печелят най-много от ниската доходност са като цяло тези с високи нива на дълга, най-вече Япония и Италия“, пише в доклада.
Обратно, Германия ще се възползва много по-малко от падащите лихви, тъй като има относително ниски финансови изисквания заради бюджетния си излишък.
Има и някои изключения, дори и в европейския юг. „Гърция има второто най-високо общо ниво на дълга от всички развити икономики след Япония, но разходите за финансирането ѝ са изключително ниски“, тъй като страната изобщо не набира средства от пазарите в момента, посочват анализаторите. Това поставя Гърция в позиция, при която тя няма да бъде засегната от промените в доходността по облигациите, поне не и в краткосрочен план.
Ирландия е друг пример, твърди докладът. Страната се кредитира при ниска доходност въпреки високото ниво на дълга си.
Кои страни ще пострадат най-много, ако се повиши доходността по облигациите? Отново това ще бъде периферията на еврозоната, заключава изследването. Изчисленията са направени чрез корелацията между спада на лихвите (продължаващ две години) и фискалната полза, която носи (като процент от брутния вътрешен продукт (БВП).
“Италия и Испания ще са сред най-уязвимите при възстановяване на лихвените проценти, ако например страхът от Grexit накара доходността им да се повиши“, пишат изследователите, добавяйки, че Япония също е в списъка.
Те също предупреждават, че настоящият период на ниска доходност не може да реши фискалните проблеми на периферията. Спадът на лихвите донякъде отразява очакванията, че номиналният ръст на БВП ще е по-нисък. „Ако тези очаквания се окажат верни, съотношенията спрямо дълговете може да се окажат по-високи, отколкото биха били в друг случай и то въпреки спада на лихвите“.
Не трябва да се забравя, че повечето южни страни все още дават повече пари за плащане на лихвите в номинално изражение въпреки спада на лихвите. Причината за това е, че заемите им също са нараснали с времето. Например плащанията на лихвата по дълга на Испания са се повишили от 1,1% от БВП през 2008 г. до 3,1% през миналата година.
22:34 | 13.09.22 г.